На семейно море в Слънчев бряг – мисията възможна (и даже приятна)

Категория: ЛАЙФСТАЙЛ Написана от BurgasPress News Room Посещения: 163

Теодора Славчева отиде на семейна почивка в Слънчев бряг и нямаше търпение да се върне, за да ни разкаже, пишат от maikomila.bg. Оказва се, че в настоящата ситуация може да се почива спокойно и приятно, дори на място като Слънчев бряг, чиято слава (поне досега) го причисляваше по-скоро към парти дестинациите, а не към тези от семеен тип. Но, става ясно, промяната е на един ковид разстояние и “може по-иначе, може”, както е казал поетът.


През последните 10 години обикновено ходя на море в Гърция на море, защото е чисто, храната е вкусна и чиста, морето и то, и ни предлага онази “дивотия”, която е все по-трудно намираме по българското Черноморие.

Да, де, ама дойде 2020 г., а с нея и COVID-19 и въпреки че имахме надежди да ходим пак там, опашките по границата и възможността за тестване ни отказаха. И така решихме морската ни почивка да е в България.

Добре, но къде?

За 3 дни получихме толкова препоръки от приятели и познати, че тотално се объркахме. Накрая мъжът ми реши да поеме семейната отговорност по избор на място и избра… Слънчев бряг! Гледахме заедно уеб камери с живо предаване оттам и се уверихме, че няма хора. Запазихме стая в хотел “на първа линия” на негов познат, което ни даде поне малко спокойствие, че не отиваме на съвсем непознато място.

Дойде денят и тръгнахме. Сега, редно е да спомена, че детската роля в семейството се изпълнява от 3-годишната ни дъщеря, която посрещна новината за морето с ентусиазъм: “Ура, ура, утре съм на плажа! Куфар прибран, мечо е в багажа.” За нея, нямаше значение, че не сме в Гърция. Оказа се, че просто ѝ трябват пясък и море (по възможност чисти).

Та тръгнахме. От София до Слънчев Бряг по магистралата с две спирания – 4 часа. Красота!
Стигнахме в 13:00 часа.
Първо впечатление: добро. Хотелът е чист, мирише основно на дизинфектант, хора почти няма. Обаче последва проблем – къде да обядваме?

Оказа се, че няма почти нищо отворено и преди 3-годишното да изяде нас, намерихме един павилион за дюнери, в който работещите бяха с маски и ръкавици и много старателно дизинфекцираха след всеки клиент. Хапнахме и след кратък следобеден сън отидохме на плажа.

Там един вежлив човек ни поиска 12 лв. за чадър и два шезлонга. А плажът – голям, широк, чист, ама много чист. Постоянно го чистеха и дезинфекцираха шезлонгите. На дъщеря ми много ѝ хареса – най-вече водораслите във водата, дошли заради някакво течение. Като изключим тях, морето беше чисто, а излизането от него беше съпроводено с вой “Искам при водораслитеее!”.

На плажа през разстояние имаше няколко бара. Харесахме си един, в който не плащаш за чадър при консумация, но пък обслужването беше, как да кажа,… променливо. Два дни ни се усмихваше момичето, разнасящо напитки, но на третия откровено киселата ѝ физиономия ни отказа да ходим повече там. Така и не разбрахме какъв беше проблемът, при условие че всеки ден правихме по 40-50 лв. сметка.

Търсенето на вечеря пак се оказа проблем, но намерихме ресторанта на един от отворените хотели. В него едни много старателни девойки на нахраниха добре с изключение на рибата, която не беше прясна, но пък беше приготвена вкусно.

На следващата вечер отидохме до най-известния ресторант в Слънчев бряг – “Джани”. Ето там вече беше пълно. Храната беше на ниво, обслужването – малко тип “Балкантурист”, но пак останахме доволни. В случая обаче интересното не беше толкова ресторантът, колкото кварталът около него. Седнал си, хапваш си и гледаш около теб едни алуминиеви магазинчета и като цялото нещо поне на мен ми навяваше усещане за азиатски пазар.

В следващите дни вече се усети някакво раздвижване в курорта. Отвориха се още магазини и ресторанти. Започнаха да идват още туристи като основно се чуваше румънска и полска реч. 

За 10-те дни, в които бяхме в Слънчев бряг, имахме чист плаж и чисто море. Като изключим многото ходене за намиране на хубава храна (да знаете, има прекрасни палачинки под хотел “Вила Маре” и супер сладолед и кафе до полицията ), курортът всъщност е хубав. Да, има огромни хотели, а в съседство до тях – малки, построени още 70-те години, но пак има пространство.

Има къде детето да кара колело, има няколко миниголфа, които не са се променили през последните 20 години, има страхотна гледка на плажа. Несебър е близо – и там нямаше хора, а в заведението, където хапнахме, чакаха руските туристи: “Дано дойдат, че без тях сме загубени”. Добре, нека дойдат, ама междувременно защо не се обърнат всички тези заведения към българския турист, който така и така е там? Не посмях да питам на глас.

Отидохме също и до Созопол, където на Каваци наистина беше пълно с хора. Страхотно чиста вода, хубав плаж и логично – пренаселен. В плажните заведения хапнахме шопска салата, цаца и кебапчета – нещо, което ми липсваше на плажа на Слънчев бряг. Вечерта ни заведоха на прекрасен семеен ресторант в Созопол, където ядохме невероятни миди и други много вкусни неща, но мидите… такива големи рядко сме яли и в Гърция.

Останалите дни успяхме да посетим и Свети Влас – колко е застроен, не ми се говори. Ей там вече “Бетономорие” си намира точното място. Вечеряхме в един ресторант на марината, където най-после попаднахме на адекватно обслужване плюс страхотна храна.

Посетихме също и плажа на Обзор – голям, широк плаж, но духаше ужасен вятър и не можахме да го оценим по достойнство. Бяхме на плаж и в Несебър, където хората вече си ходеха по главите.

Един ден на нашия плаж пред хотела си купихме от някакъв търговец царевица и плодове. Взехме си нещата и човекът си замина, но се върна много бързо и сигурно 60 пъти ни се извини, че ни е взел повече пари. Такова нещо ми се случи за пръв път! Останах очарована.

И като стана дума за пари, навсякъде цените бяха нормални, никъде не срещнахме кафе 6 лв., пица 20 лв. и т.н. Повечето хора, които срещнахме, бяха с искрено желание да работят и се радваха и на малкото клиенти, които имат.

В рамките на нашите 10 дни все повече места отваряха. И като кулминация, последната вечер бяхме на чисто българска кръчма, която се напълни. И като излезе един цигулар с електрическа цигулка по къси панталони, с червени маратонки и ризка, която едва го обгръщаше, решихме, че е време да си ходим.
В крайна сметка останахме доволни и според мен се изисква малко, за да може този курорт да привлече семействата с деца за обичайната им лятна почивка, а не само сега, в необичайната ситуация.