Археолози: Ето коя ще е бъдещата туристическа атракция у нас

Категория: ТУРИЗЪМ Написана от BurgasPress редакция Посещения: 726

Възможно е антична Рациария да бъде спасена - въпреки продължилите десетилетия иманярски набези

 

Възможно е антична Рациария да бъде спасена - въпреки продължилите десетилетия иманярски набези, са убедени археолози. В античния римски град все още има какво да се открие, да се експонира, реставрира и Рациария да заеме достойното си място като най-големият археологически обект във Видинска област. Това заяви в интервю за БТА доц. д-р Здравко Димитров, археологът от Националния археологически институт с музей при БАН, който за четвърта поредна година ръководи археологическите разкопки в местността до с. Арчар, където в периода I-VI век е съществувал римският Упиа Рациария.

Ръководителят на екипа обясни, че превръщането на Рациария в археологически обект, интересен не само за научните работници, но и за туристите може да стане както с държавна подкрепа, каквото е финансирането от държавния бюджет през Министерството на културата, така и посредством общински проекти или чрез международен екип. "Хубавата новина е, че проф. Ливио Цербини от университета във Ферара прояви интерес към разкопките на Рациария. През октомври той ще бъде на международен симпозиум в Пловдив, след което ще дойде и до Рациария, за да се запознае на място със ситуацията и, евентуално, да бъде възобновен международният българо-италиански екип. Надяваме се, че това ще даде старт на по-сериозно финансиране вбъдеще и работата в Рациария ще продължи мащабно", сподели Илко Цветков, археолог от Регионалния исторически музей във Видин.

Доц. Димитров припомни, че вече четвърта година екипът, създаден от Националния археологически музей, продължава да изпълнява поетия ангажимент за проучване на римския град, независимо че в последните две години финансирането на разкопките е крайно ограничено. Заедно със заместник-ръководителите на разкопките - доц. Иво Топалилов от Шуменския университет и Илко Цветков, археолог от Регионалния исторически музей във Видин, определиха като успешни резултатите от тазгодишните проучвания в Антична Рациария. При тазгодишните си проучвания в Рациария, археолозите са намерили находки, датирани от всички шест века, през които градът е съществувал. Открити са тера сигилата - червена керамика, внесена от Рим, използвана за луксозни съдове за пиршества; предмети от мрамор - например, мраморно хаванче; фрагмент от дорийски капител (първият открит досега в Рациария пример за дорийска архитектура); каменна топка, свидетелство за варварските нашествия, на които античният град е бил подложен; бронзово огледало; фибула; мъниста за украшения; монети от целия период на съществуване на Рациария.

"Секторът, в който работихме и който се намира северно от резиденцията на провинциалния управител, е една малка инсула (Инсула (лат. insula) се нарича застроеното с жилища правоъгълно пространство, очертано от пресичащите се под прав ъгъл градски улици от 100 квадратни метра, в която разрихме доста добре запазени късноантични сгради от провинциалната столица на Крайбрежна Дакия. Открихме интересни предмети, които ще бъдат добро попълнение във фонда на Регионалния исторически музей - Видин. Успяхме да проучим сградите в сектора, в който работихме - те са добре експонирани на терена и могат вбъдеще да се включат в проекта за реставрация, който Община Димово предстои да направи", посочи доц. Димитров.

"Рациария дава находки от абсолютно всякакъв тип, тъй като е бил голям градски център, а преди това - военен лагер. Има възможност не само паметниците, които сега проучваме на терен, да бъдат експонирани и реставрирани, но ще има и добри нови попълнения за музейните колекции", каза в обобщение доц. Здравко Димитров. "Възможно е Рациария да бъде спасена, има какво да се открие като движими и недвижими културни ценности и археологическо богатство под формата на големите архитектурни комплекси, които откриваме на терена на разкопките. Рациария може да заеме достойно място като най-големият археологически обект в региона, а защо не и в България, това е напълно възможно, но трябва да работим доста координирано с местната власт, с полицията и, разбира се, най-важното е археологическите разкопки да бъдат с добро финансиране", подчерта доц. Димитров. Ръководителят на екипа, работил в Рациария, отбеляза по-големият ангажимент както от страна на Община Димово, така и от страна на Областната дирекция на МВР във Видин по отношение опазването на археологическия обект от по-нататъшни иманярски набези.

Доц. Димитров припомни, че след като миналогодишните разкопки приключиха, секторът, в който археолозите работеха, беше засегнат от иманярски нашествия, което се случи в период, в който обектът беше останал без охрана. "Сега проблемът с охраната е разрешен - Община Димово категорично застана зад нас и вече има постоянна охрана на обекта, сериозна е дейността и на полицейския участък в Арчар и неговия ръководител инспектор Деян Цолов. Така че на този етап нещата около охраната на обекта са добре", обясни доц. Димитров. "Рациария е позната, Видинска област има доста добре организиран туристически поток - и с круизите по Дунав, и с обектите като Магурата, Баба Вида, Белоградчишките скали, така че ако Рациария се реставрира и социализира туристическият поток може да бъде насочен и към този обект", посочи археологът. Доц. Димитров разказа, че и в момента идват туристи на Рациария - през трите седмици на проучванията са идвали туристи, предимно чужденци, научили за античния римски град от различни брошури. Той обясни, че проектните намерения на общинското ръководство на Димово са да бъде изготвен проект по програмите за трансгранично сътрудничество.

"На първия етап се предвижда да бъде създадена зона, която да бъде оградена, охранявана и да се направи археологическо проучване на отделни най-добре запазени архитектурни комплекси от Рациария, които след това, на втория етап, да се реставрират. На третия етап се предвижда да се изгради паркинг, да се направи социализация на обекта и да започне да се посещава", обясни доц. Димитров. "Въпреки многото сериозни преустройства, са запазени следи от различните периоди - тази година успяхме да проследим всички исторически периоди, а те показват много интензивно градоустройствено развитие на Рациария, с поне четири периода - с четири промени на основните компоненти на сградите, с тотална реконструкция на градоустройствения план по времето на Анастасий. Много рядко се случва след средата на V век да се изграждат нови улици в римските градове в България - в Рациария изграждането на новата улица, която констатирахме и датирането е ясно, точно показва сериозна градоустройствена реконструкция на града, която не се открива дори в римската провинция Тракия", обясни доц.Топалилов. Доц. Топалилов посочи, че работата на археолозите през тази година е дала възможност да придобият относително пълна картина за развитието на живота в Рациария. "Всичко това ни дава ентусиазъм да допуснем, че и в другите сектори, въпреки големите поражения, би могло да има нещо запазено, което да е ценно не само за широката публика, но и за археологията в България.

Тази година част от проблемите, които възникнаха по време на разкопките, са специфично археологически и изненадващи дори за нас - като например реконструкцията по времето на Анастасий на тази част от Рациария. Надявам се, догодина да разполагаме с по-добро финансиране, за да можем да разкрием по-широки сектори от късноантичната столица", посочи доц. Топалилов. Догодина намеренията на екипа са да продължат разкриването на сградата, която се намира северно от резиденцията на провинциалния управител, тъй като при проучването досега се е установило, че зидовете на тази сграда в основата си са запазени. Целта е да се разкрие цял квартал, ограничен от две улици - улицата, минаваща покрай резиденцията и улицата, която е в съседство с римската баня, която археолозите разкриха при работата си на обекта преди две години, обясни другият заместник-ръководител на проучванията в Рациария Илко Цветков. "За да се направи сериозно проучване на археологически паметник от национално (първостепенно) значение, какъвто е Рациария, което се прави не само, за да се пишат научни статии, а и за да се експонира паметникът, е необходимо ежегодно финансиране, отбеляза доц. Здравко Димитров.