Българската народна банка (БНБ) вижда риск от прекомерно задлъжняване на домакинствата заради големите кредити. При едно бъдещо увеличение на лихвените проценти това може да забави обслужването на кредитите, а това ще повлияе на портфейлите на банките. Целта е да се охлади пазара и да се ограничи достъпа до кредитиране до най-рисковите кредитополучатели. През последните години жилищното кредитиране расте непрекъснато и пазарът на недвижимите имоти трябва да бъде предпазен от потенциално надуване на балон. Това коментира Петър Илиев, оперативен директор на CreditLand, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Процесът по увеличение на лихвите започна, но е плавен, което го прави трудно забележим за индивидуалните длъжници, посочи Илиев.
По думите му нашата финансова система е относително затворена и се финансира изцяло от вътрешния пазар – от депозитите на населението. Към момента банките имат достатъчно ликвидност. Четири банки в България имат 81% пазарен дял в ипотечното кредитиране – ОББ, ДСК, "Уникредит Булбанк" и "Пощенска банка", каза той.
Лихвите на банките неименуемо ще растат, прогнозира Илиев. Средната лихва по единица лев по сметка или депозит е около 0,11%-0,12%. „Съотношението на кредитите на фирми и физически лица спрямо депозитите на фирми и физически лица е към 75%, докато средното за еврозоната е 97%“, коментира той. Това поставя тавана достатъчно високо, че банките да продължат да кредитират потребители. Разбира се, това притеснява регулаторите като БНБ.
Българите не си мечтаят да изплащат кредити за 30 или 35 години. Всички се целят да погасят предсрочно. Обикновено срокът от 35 години се дава, когато доходите не достигат за тази сума. Дългите срокове се търсят напоследък поради известна несигурност, каза още Илиев.