Warning: A non-numeric value encountered in /home/burgaspr/public_html/plugins/system/helix/core/helix.php on line 548

МОН обмисля да удължи учебната година за 1-6 клас с 2 седмици

Учебната година да се удължи с две седмици за всички ученици от първи до шести клас, планира Министерството на образованието и науката. Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев след наложените нови противоепидемични мерки, сред които е и пълно затваряне на училищата за всички ученици, от първи до дванадесети клас.

"Обмисляме да удължим учебната година на първи - шести клас на този етап с две седмици, като, в същото време, трябва да имаме предвид, че не е добре следващите седмици децата да нямат занимания", каза министърът на пресконференция днес и посочи, че такава ангажираност може да се постигне с дни за проектни дейности и занимания по интереси.

Това, което обмисляме, е да разширим учебната година по линия на проектните седмици - такава има за учениците от първи до трети клас. Тоест ако учениците решат следващите седмици да провеждат дейности по интереси, проектни дейности, всякакъв тип занимания в електронна среда, да отложат учебните седмици за юни месец."

Докато за първи - шести клас има маневреност през юни, за 7 - 12 клас - по-скоро няма такава. "Не искаме да навлизаме в юли, толкова ни е буферът, две седмици", каза министърът.

Педагогическите съвети ще решат кога да бъде проектната седмица. Ако я оставят за накрая, тогава ще могат да организират и екскурзии.

При 7-12 клас няма да има удължаване на този етап.

Нови мерки влизат в сила: затварят училища, градини, заведения, фитнеси

Нови, по-строги противоепидемични мерки влизат в сила от петък, 27 ноември, вечерта, обяви здравният министър Костадин Ананиев на извънреден брифинг.

Новите мерки ще важат до 21 декември 2020 г. Извънредната епидемична обстановка се удължава с 2 месеца - до 31 януари 2021 г.

От петък вечерта се преустановяват:

- Всички присъствените занятия във всички образователни институции - от 1-ви до 12-и клас, висши училища;

- Всички извънкласни дейности, вкл. езиковите центрове;

- Посещенията в ясли и градини - частни и държавни, и в детски клубове;

Училищата и градините ще работят в петъчния ден.

- Конферентни събития;

- Частни празненства с над 15 души;

- Спортни прояви с деца до 18 г. с изключение на международни спортни състезания, които вече са започнали;

- Групови културни и развлекателни мероприятия с изключение на театри - те ще могат да работят с до 30% от капацитета, при 1,5 м дистанция, а зрителите трябва да са с маски;

- Фитнес центрове;

- Заведения за хранене и развлечения. Позволени са доставки и вземане на храна за дома и офиса;

- Казина и игрални зали, молове - в моловете ще работят магазините за хранителни стоки, аптеки, дрогерии, банки, зоомагазини и обекти за плащане на сметки;

- Малките магазини в кварталите продължават да работят;

- Забранени са екскурзии с организиран транспорт в страната и в чужбина.

Не се въвеждат КПП-та и вечерен час, излизането от домовете не се забранява.

Председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски посочи, че резултат от мерките се очаква две седмици след въвеждането им, тогава прогнозата е за намаляване на новозаразените и намаляване на смъртните случаи.

Целта на мерките е възможно повече хора да посрещнат здрави момента, когато ще има ефективна ваксина, а той е близо, добави председателят на Щаба.

 

Антично светилище е имало на остров Свети Петър, отцепил се от остров Свети Иван

Остров Свети Петър е малък остров в българските териториални води на Черно море. Надморската му височина е до 9 м. Намира се на около петдесет метра източно от остров Свети Иван, близо до Созопол. Предполага се, че при покачване на морското ниво през последните две хилядолетия и съпътстващите геологически процеси се е отделил от остров Свети Иван. Островът не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX в. Гръцкият историк Ламброс Камберидис допуска, че след като другите два острова в акваторията на Созопол (св. Иван и св. Кирик и Юлита) са кръстени на църковните постройки там, то вероятно и на Свети Петър е имало църква или манастир, а паметта за него е запазена в името. За наличието на основи на параклис на острова споменава и дългодишната директорка на музея в гр. Бургас Цоня Дражева.

До есента на 2020 г. на остров Св. Петър не са провеждани археологически проучвания. Липсват данни за постъпили случайно находки в българските музеи. Изключение прави един добре запазен каменен щок, открит южно от острова от водолази, които са го предали за съхранение в Националния исторически музей.

От 28.09 до 8.10.2020 г. са проведени първите редовни археологически разкопки на острова. Заложени са няколко сондажа на площ от 66 кв. м.

Положителни резултати от изследването на острова са постигнати в източния сектор на разкопките, където са локализирани две структури - ниски могили от натрупана привнесена пръст, затрупана с дребни камъни. В пръстта са открити фрагменти от амфори, купи, дебелостенни кухненски съдове. Намерени са и фрагменти от тънкостенни керамични съдове покрити с червен лак и черен фирнис. Интерес предизвиква и откриването на бронзов връх на триръба стрела.

От проведените разкопки и геологически проучвания могат да се направят следните обобщения: на днешния остров св. Петър е съществувало крайморско светилище. Ритуалът е бил натрупване на малки могили от пръст, покрити с камъни. На базата на откритите находки светилището се датира от края на V в. пр. Хр. Липсват находки, които могат да се датират за други епохи; на острова няма никакви останки и податки за съществуването на каменен градеж, който може да се свърже с предполагаем храм, параклис или по-голяма църква; според проведеното геологическо изследване от д-р Стефан Велев може да се каже с голяма степен на сигурност, че преди 2500 години, днешните острови св. Иван и св. Петър са били един остров, разделен на две отделни части в много по-късно време.

Археологическите разкопки са проведени под ръководството на проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей - София) и д-р Милен Николов (Регионален исторически музей – гр. Бургас). Проучванията са финансирани от Министерство на културата на Република България.

 

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

ОБЩИНИ

ИКОНОМИКА

ПОЛИТИКА

ТУРИЗЪМ