Енигмата около образа на Елена Феранте провокира към размисъл, както правят и деликатните въпроси, засегнати в творчеството ѝ. Почеркът на италианската писателка и смелостта на съжденията ѝ действат като магнит за многобройните ѝ читатели по света и довеждат до „треската „Феранте“. Оказа се, че от нея е обхваната и бургаската публика, която изпълни до краен предел голямата зала на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ по време на събитието „В света на Елена Феранте“.
Негови инициатори са проф. д-р Стилияна Милкова Русева и д-р Теодора Танева - и двете родом от Бургас, възпитанички на Английската гимназия, чиито пътища се разделят с годините, но впоследствие интересът към романите на италианската писателка ги събира отново в любимия роден град.
„Елена Феранте е една от интересите литературни мистификации на XXI век. Тя е изключителен автор с фантастични тиражи, позната по цял свят, а нейната самоличност остава загадка“, припомни в приветствието си към гостите Диана Саватева, зам.-кмет по култура и вероизповедания в Бургас. Тя подчерта, че събитието, посветено на Феранте, не е само литературно - то преминава отвъд него.
„Всичко, което се случва тук, се вписва с една фраза, която аз много обичам: Бургас привлича, Бургас създава, Бургас излъчва. Привлича не само известни творци, които за първи път стъпват в града, но и такива, които са тръгнали от тук и са се върнали, за да донесат това, което са натрупали през годините. Благодаря и на двете за това, че са решили да ни допуснат до своя свят и да дадат на духа на Бургас и на културната карта едно събитие, което могат да създадат единствено те. Градът дава възможности на всички, които са го преоткрили като творческо пространство и са избрали тук да създават творческия си продукт. Надявам се все по-често да посрещаме хора като тях“, добави зам.-кметът.
Проф. д-р Стилияна Милкова Русева е професор по сравнително литературознание в САЩ, литературен критик, писател и преводач. Тя е автор на първата научна книга на английски език за Елена Феранте (Elena Ferrante as World Literature, 2021), както и на много други научни трудове върху българска, италианска и руска литература.
„Всеки се пита коя е Феранте. Тя е както непозната, невидима, даже анонимна, същевременно можем да кажем, че тя е и позната, дори близка. Повечето от читателите ѝ са жени и всеки, който я е прочел, ще ви каже, че успява да се разпознае в романите ѝ, в сюжетите и в действителността, която отразява, във връзките, които описва, в чувствата, кризите, травмите и ситуациите, за които разказва“, посочи проф. Милкова Русева.
Тя добави, че на литературно интертекстуално ниво Феранте пренаписва мит и епос от гледна точка на жената чрез женското преживяване, психика и тяло, които по начало отсъстват от тази традиция, а и включва препратки към цялата европейска традиция: „Бих казала, че тя създава един наръчник по световна литература. Постига го като използва древногръцките митове и ги преразказва по нов начин, като много елегантно подминава доминиращото мъжко присъствие“. Според проф. Русева един от уникалните приноси на творчеството на Феранте може да се обобщи с думата „франтумалия“, която използват както нейните героини, така и самата Феранте: „Това е диалектна неаполитаска дума, която няма превод и за която Феранте разказва в книгата си с интервюта, кратки есета и фрагменти, наречена именно „франтумалия“. С тази дума Феранте описва душевна криза, травма, психичен и телесен срив, чувство на объркване и разпокъсаност. Това е дума, която Феранте наследява от майка си и по този начин словото свързва майката и дъщерята, авторка и героиня и създава както общ женски език, така и генеалогия от жени, които творят, разказват и се борят с една трудна патриархална реалност“.
Д-р Теодора Танева е психотерапевт и психоаналитик, обучител и супервизор към Българското общество по аналитична психология „К.Г.Юнг“ и Международната асоциация по аналитична психология (IAAP).
„Феранте описва майчинството в неговата шарена амбивалентност. В онези аспекти на тъмните, подземни лабиринти на нашето несъзнавано, където често не ни се иска да влизаме. Тя пише за непоносимото, за трудно назовимото, за неудобното - и го прави по един едновременно суров, но и магичен начин, който не ти дава мира, предизвиква те, понякога те шокира, но продължава да дълбае вътре в теб - отвъд страниците, невидимо и дълбоко. Феранте намира точните думи, с които да те докосне, да те разтърси, но и да опише всички онези неизказани, неуловими, често неизразими нюанси на нашите преживявания, за които не искаме дори да мислим. Тя намира безпощадно точни, на моменти смущаващи думи, и засяга теми като тъмната страна на майчинството, тъмната страна на взаимоотношенията между „майка-дъщеря“, женското приятелство, женската завист и много други. Интересното е, че нейните читателки често са майки и дъщери, които четат романите ѝ заедно - това е начин, по който те могат отново да се свържат“, посочи д-р Танева. Като психоаналитик тя добави, че връзката между майки и дъщери често пъти е по-комплексна и с по-трудна психодинамика, отколкото тази между майки и синове. „Феранте смело навлиза в табуизирани територии. Всички знаем мита за Деметра и Персефона - майката, която търси изгубената си дъщеря. Феранте обръща този мит - и пише за майки, които изоставят децата си и дъщери, които търсят своите майки - буквално и метафорично, копнеят за тях, чувстват се отхвърлени, отблъснати, необичани - сякаш вечно заключени в един неутолим копнеж, който впоследствие проектират върху своите приятелки“, посочи тя.
Елена Феранте е автор на три кратки романа - “Тягостна любов” (1992), “Дни на самота” (2002) и “Непознатата дъщеря (2006), Неаполитанската тетралогия “Гениалната приятелка”, “Новото фамилно име”, “Тази, която си отива, тази, която остава” и “Историята на изгубеното дете” (2011-2014), както и на романа “Измамният живот на възрастните” (2019). През 2024 година в класацията на Ню Йорк Таймс за най-добрите книги на 21 век “Гениалната приятелка” заема първо място. Феранте е носителка на литературни награди и е обявена за световен културен лидер – по нейните романи са направени филми, телевизионни сериали, театрални пиеси и графична новела.
