Авторитетно жури отличи победителите в Седмото издание на Националния поетичен конкурс "Непознати улици":
КАТЕГОРИЯ VII-IX КЛАС:
ПЪРВО МЯСТО – Венцислав Йосифов от Бургас, IX клас в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“
ВТОРО МЯСТО – Роберта Янева от Дряново, VII клас в СУ "Максим Райкович"
ТРЕТО МЯСТО – Дария Димитрова от Враца, VII клас, СУ „Козма Тричков“
КАТЕГОРИЯ X-XII КЛАС:
ПЪРВО МЯСТО – Дария Георгиева от Плевен, Х клас в ПГТ "Алеко Константинов".
ВТОРО МЯСТО – Огнян Илиев от София, ХII клас в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“
ТРЕТО МЯСТО – Гергана Динкова от Поморие, ХI клас в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас;
ПООЩРЕНИЕ – Рая Шикова от Габрово, ХI клас в ПМГ "Акад. Иван Гюзелев"
Началото на конкурса е поставено през 2012, когато излиза стихосбирката на Мария Мутафчиева, издадена от издателска къща „Знаци“, илюстрирана от Невена Ангелова и носеща името на най-популярната песен на Мери Бойс Бенд – „Непознати улици“. В нея са поместени ученически стихове на Мери. Скоро след това идва и идеята за поетичен конкурс за ученици от цялата страна. Зад тази идея застават и Милена Андонова – момичето, с което Мери седи на един чин в Математическата гимназия в Бургас и настоящ директор на гимназията, и Румяна Емануилиду – журналист, публицист и издател.
Избраните творби ще бъдат публикувани. Авторите им ще получат грамоти и награди от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“, издателска къща „Знаци“, музика и книги от Мери.
Ето и някои от отличените стихове:
ПЪРВО МЯСТО – Венцислав Йосифов от Бургас, IX клас в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“
ТРИПТИХ
Все тичаме един срещу друг
и се надяваме да се срещнем.
А всъщност накрая, изтощени
разбираме, че сме сами у дома и
с неподвижни чувства сме тренирали
на своите пътеки бягащи.
*
Ръце протягаме един към друг,
пръсти с копнеж докосваме.
А всичко било е илюзия -
ти и аз сме в различни реалности.
Може би трябва много силно
да сблъскаме твоя и моя характер,
да се пропука стъклото,
разделящо ни и... да се целунем.
*
Целувката е толкова силна.
Счупи мълчанието помежду ни.
Въздухът искри от щастие,
заля ни поток от задъхани думи.
Свела си поглед, любима,
но чувствам – очите ти греят,
слънчево златни и парещи.
Без маски сме. Не се вричаме,
сърцата ни знаят, че ще сме заедно.
ЗНАЦИ
Подминавам забързани хора,
зли очи, мълчаливи дървета,
учудени черни котки
и тъжни грачещи гарвани.
Удрям се в насрещния вятър.
Летя, продължавам с надежда
да избегна лоши поличби
и тъмни предупреждения.
Вярвам, че ще хвана зелена
светофарна вълна. Дали?
Бързият бяг не помага
да намеря ключа на лесното щастие.
Трябва да спра, да погледна надолу,
да потърся късметлийска монета.
Не мога, категоричен съм.
Имам смелост да вървя изправен,
да пиша стихове,
да пея звънко и да съм радостен.
Не си задавам бодливи въпроси
дали ще мога да преборя
смут, тъга и съмнения.
Не виждам и знака „стоп“.
Както казах, летя!
ВТОРО МЯСТО – Роберта Янева от Дряново, VII клас в СУ "Максим Райкович"
ДЪЖД
Заваля, падат капките палави,
и чадърите цветни въздишат.
Стъпки бягащи парят по пясъка,
неми птици вълните отвличат…
Опустя, няма глъчка на пясъка,
тихо шепнат до мене вълните.
После в танц се отнасят с вятъра,
мрачни облаци стихове пишат..
Заваля топъл дъжд пак на кея,
аз танцувам под бяла позлата,
теб те няма, танцувам със капките,
след дъжда ти ще дойдеш с дъгата…
ТРЕТО МЯСТО – Дария Димитрова от Враца, 13 г., VII клас
МЕЧТИТЕ МИ СА КАЛИНКИ
Маргаритки са събрани в цветна градина.
Слънцето гали лицето ми.
Цветове се преливат в зелена картина -
пролетта пробужда сърцето ми.
Младост е в дървесните клони.
Цъфтят боровинки,
а вятърът свири в короните им.
Мечтите ми са калинки.
