Победител в категорията „Съвременна българска драматургия“ е Борис Кръстев – за „Кулата“ („Театър 199“).
„Аскеер“ за водеща роля взеха Мария Стефанова – за ролята й на Розовата дама в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит (реж. Стефан Спасов, „Театър 199“), и Константин Соколов – за Петър в „Ботушът“ от Лило Петров (реж. Стоян Радев Ге. К., театрално-музикален продуцентски център Варна – драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна).
„Радена Вълканова. Климентина с онова трудно име. За мен е чест да бъда във вашата толкова талантлива и така вълнуващо млада компания. Прегръщам ви, момичета прекрасни. Желая ви здраве и успех“, каза Мария Стефанова. „Пожелавам ви моята възраст, да ме надминете, и едни такива талантливи актьори, каквито гледате цяла вечер, да ви поднесат тази статуетка за току-що изиграна роля“, обърна се тя към колегите си в залата.
„Благодаря на човека, който беше влюбен в театъра до полудяване, и който успя да зарази с тази своя любов и лудост много режисьори, и единственият си клас, който водеше. Дълбок поклон пред професор Красимир Спасов“, каза Константин Соколов.
За поддържаща роля бяха отличени Маргита Гошева – за ролята на Пития в „Едип и пророците" по Софокъл (реж. Диана Добрева, театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив) и Иван Николов – за ролите на Леонардо, Игор и издателят в „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников (реж. Боян Крачолов, Народен театър) и ролята на Николай Иванович в „Платонoff“ от А. П. Чехов (реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, „Сфумато").
Като най-добър моноспектакъл бе посочен Prima Facie от Сузи Милър, консултант – Светлана Янчева, сценография и костюми – Ванина Цандева, графичен дизайн – Теодора Симова, с участието на Елена Телбис („Топлоцентрала“). Телбис
успя да изкаже своите благодарности в рамките на по-малко от минута.
За режисура „Аскеер“ бе даден на Веселка Кунчева – за „Преображението“ от Франц Кафка (Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград).
Като най-добро представление бе отличено „Красива птичка с цвят зелен“ по Карло Гоци (реж. Анастасия Събева) в драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора и Държавна опера – Стара Загора).
„Аскеер“ за изгряваща звезда взе сдружението „Шум и бяс“ за „Кино „Лента“ от Мария Страшилова (кино „Влайкова“).
Наградата за сценография е за Мариета Голомехова – за „Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд (реж. Веселка Кунчева, драматичен театър „Рачо Стоянов" – Габрово, и за „Преображението“ по Франц Кафка, реж. Веселка Кунчева, драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград).
За костюмография бе отличена Елена Нацариду – за „Крали Марко – последната балканска легенда“ от Владимир Левчев (реж. Анастасия Събева, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе). Нацариду сподели, че наградата е неочаквана за нея и благодари на целия екип, и лично на режисьора Анастасия Събева, която, по думите й, е успяла да изкара най-доброто от нея, както и от всичките й колеги в представлението.
„Аскеер“-ът за театрална музика е за Емилиян Гацов-Елби – за „Игри в задния двор“ (театър „София“). Той благодари на Николай Поляков, с когото се среща за първи път.
Двама от носителите на „Аскеер“ за 2024 година бяха обявени в края на април от едноименната академия на театър „Българска армия“. Руси Чанев получи статуетката за цялостен принос към театралното изкуство, а Мимоза Базова – почетен „Аскеер“.
„На сцената винаги съм казвала каквото мисля с чужди думи, и сега ще бъде същото“, каза Мимоза Бозово и прочете откъс от полския поет, есеист и драматург Збигнев Херберт.
Руси Чанев беше единственият, който не прие статуетката лично. „Ползвам се от случая, че сме вече на възраст и публичното да благодаря за онова, което ни дадоха със своя хъс своето съдействие, и въобще с дългогодишната си емоционална инвестиция в мен – на жена ми актрисата Невена Мандаджиева, и на приятеля ми Младен Младенов. Двама наши изключителни артисти, оригинални интерпретатори, благодарение на които моят живот в изкуството стана това, което е“, каза той във видео обръщение. Добави, че според него „Аскеер“ би подхождал на всеки един от двамата – Невена Мандаджиева, Младен Младенов. По повод награждаването му, прочете „нещо в стихотворна форма, което се нарича „Вопли на отличника“.
