Изкуствен интелект вдъхва нов живот на снимки с над 150-годишна история. Черно-белите фотоси за секунди стават цветни и дори оживяват, чрез добавена реалност.
„Задължително се запазва духът на автора им“, разкри за БНТ художникът д-р Боян Блажев.
Той допълни, че дигитално могат да се реставрират още картини, архивни документи и стари книги. Целта е по-лесно да достигнат до широката публика, но и културните и исторически артефакти да се запазят за бъдещите поколения.
Автори от цяла Европа пристигнаха в София, за да представят пътя на преобразяване на старите фотоси и архиви, в съвременни творби. Интерактивната изложба може да се разгледа в Националния исторически музей до 25 юни
„Трансформацията - “преди и след” е впечатляваща“, обясни координаторът на проекта д-р Сандра Блажева.
Зрителите имат възможността да видят в цвят стари черно-бели фотоси на участници в Първата световна война или прекрасните тоалети, с които нашите баби и прабаба са посещавали баловете по онова време. Не са пропуснати и невероятните носии, характерни за различните народи от Европа.
Първите, които вече се обучават да прилагат новите техники за дигитализация и реставрация на редки снимки и архивни документи, са учениците от Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Тази година училището стана на 100 години. Бъдещите специалисти могат да творят чрез изкуствен интелект, благодарение на директорката на гимназията и мениджър на проекта д-р инж. Цветанка Апостолова.
На изложбата в НИМ представителите от Техническото училище в Рига, демонстрират апликация, чрез която екранът на смартфона превръща близо 100-годишни снимки, от знакови места в столицата на Латвия, в съвременните им аналози. По време на разходката файтоните, за миг стават трамваи, а празните улици от миналото, в задръстени от коли булевардите, от наши дни.
Студентите от УниБИТ показаха 12 метода за реставрация чрез изкуствен интелект. Магията се разкрива чрез кратки филмчета, които показват преобразяването от старата черно-бяла снимка в новия й вариант.
„Нужно е само да се сканира даденият QR-код и да се свали приложението на проекта ни“, обясни д-р Камелия Нушева - главен асистент в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Така нов живот могат да получат дори черно-белите филми на Чарли Чаплин или първата българска лента „Българан е галант”. Изкуственият интелект е в състояние да ги разкаже дори по нов начин.
„Тук обаче възниква въпросът дали резултатът остава същото изкуство. Засяга се и 100-годишната давност за авторските права на различните произведения”, обясни съавторът на проекта DigiResLab Боян Блажев.
Той обаче е категоричен, че съвременните артисти използват изкуствения интелект само като инструмент за идеите си, затова всичко си остава под контрола на художника.
