И настоящият просветен министър проф. Галин Цоков, подобно на предшественика си акад. Николай Денков, заговори за удължаване на учебната година - с поне около седмица. За това загатна той пред БНТ, след което дообясни идеята си пред журналисти по време на форум за иновациите в образованието.
Идеята за увеличаване на учебната година очевидно е излязла на дневен ред покрай споровете последните седмици около 3 януари, който трябваше да бъде учебен ден. Тъй като обаче близо половината кметове го обявиха за неучебен ден (понеже се пада петък след празниците и масово учениците нямаше да отидат), и образователният министър реши да издаде такава заповед за цялата страна, за да няма неравнопоставеност между учениците.
"Все не достигат дните, има много празнични дни, кметове обявяват празнични дни за учебни. Ние също сме принудени да ги обявим за такива, за да не се наруши обучението като цяло", посочи министър Цоков. По думите ако не е бил 3 януари, то за учебен е трябвало да бъде обявен 23 декември, понеделник, също неудобен и единствен учебен ден от цяла празнична седмица.
"При всички положения е изключително важно този дебат да започне още от сега, може би след Нова година, за това как да се увеличи с поне 1 седмица учебната година, дали това да стане 1 седмица по-рано преди 15 септември или 1 седмица по-късно и някои класове да навлязат в юли (обучението им - бел. ред.). Има и трети вариант - това да се въведе стъпаловидно. Както сега спортните училища започват на 1 септември, възможно е различните етапи и степени да започват или свършват по различно време в зависимост от броя на учебните дни", посочи министърът. По думите му темата е много чувствителна, но дебат по нея е нужен, в който да се включат и учители, и родители и ученици.
Припомняме, че през март 2022 г. тогавашният просветен министър акад. Денков предложи три дати за начало на учебната година -1, 7 или 15 септември. Идеята бе чрез задълбочено обсъждане да се реши кой от тях да бъде избран. Представените тогава данни показваха, че българските ученици най-малко в Европа и имат най-дълги ваканции, с което се свързват и техните по-ниски резултати спрямо връстниците им.
