Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието към формациите от правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра.
Двете формации, които отбелязват ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ. Това се посочва в проучване на "Галъп", цитирано от бТВ.
Сред решилите за кого ще гласуват ГЕРБ–СДС запазва убедителна водеща позиция с 27,4% подкрепа (при 25,7% през юли) – най-висок резултат от началото на годината.
Формацията укрепва електоралната си подкрепа благодарение на стабилния управленски имидж и последователната работа на правителството по ключови теми като присъединяването към еврозоната, изпълнението на Плана завъзстановяване и поддържането на икономическата стабилност.
ДПС–Ново начало запазва второто място с 17,5% подкрепа, без съществена промяна спрямо проучването от юли.
Данните показват, че след преодоляване на вътрешните сътресения движението възстановява равнището на подкрепа, което имаше непосредствено преди тях, когато на парламентарните избори през юни 2024 г. беше втора политическа сила с резултат над 17%.
Към момента се очертава оспорвана конкуренция за третата позиция. В началото на октомври ПП–ДБ излиза на трето място с 13,9% (при 12,6% през юли), показвайки отчетлива мобилизация на твърдото ядро на коалицията.
Засега обаче не се наблюдават устойчиви признаци на
възстановяване на по-широката ѝ електорална периферия. Непосредствено след тях, с минимална разлика, е „Възраждане“ с 13,4%, вероятно вследствие на отшумяването на пиковата активност на формацията по теми като предстоящото въвеждане на еврото и геополитическите полемики.
БСП се задържа в традиционния си диапазон за последните години с подкрепа от 7,6%, като на този етап не успява да разшири влиянието си извън твърдото ядро на партията.
По-малките формации също запазват относителна стабилност, макар и в по-ограничени електорални сегменти – ИТН (5,8%), МЕЧ (5,7%) и „Величие“ (4,3%).
Последиците от скандала, който избухна в края на теренното проучване във връзка със законодателните предложения на ИТН за тежки наказания за медиите при разгласяване на лични данни за публични фигури, ще могат да бъдат оценени при следващите сондажи.
Потвърждава се и дълбочинната ерозия на АПС, регистрирана още през юли – ако изборите бяха проведени в началото на октомври, формацията би останала под изборната бариера с 1,2% подкрепа.
Не се наблюдават съществени размествания в доверието към заемащите висши държавни длъжности и сред партийните лидери.
