Новата власт започва мандата си не само с политически заявки, но и с конкретни финансови параметри. Основните възнаграждения на управляващите ще варират между 4500 и 7000 евро, като те не са фиксирани, а пряко обвързани със средната заплата в обществения сектор.
Механизмът е ясен – депутатската заплата се изчислява като три средни възнаграждения за публичния сектор според данните на националната статистика. При ниво от малко под 1500 евро за декември, това означава стартово възнаграждение за народните представители от около 4500 евро. В тази сума обаче не влизат редица допълнителни плащания – за прослужено време, научни степени или участие в парламентарни комисии, които могат осезаемо да увеличат крайния доход.
По-високите позиции в държавата носят и по-високи възнаграждения. Председателят на парламента получава с 55% повече от депутатската заплата – приблизително 7000 евро месечно. Същият процент важи и за министър-председателя. В случая това е Румен Радев, който при заемането на поста ще трябва да се откаже от полагащото му се пожизнено възнаграждение като бивш държавен глава – около 5400 евро месечно.
Министрите също попадат в по-високия диапазон на доходите, но с по-умерен ръст – около 30% над депутатската заплата, което ги поставя на ниво малко над 5800 евро.
Любопитен детайл е динамиката на тези възнаграждения. Те се актуализират на всеки три месеца според последните данни на статистиката. Това означава, че настоящите суми ще важат за кратко – още с обявяването на новите данни за март от Национален статистически институт, заплатите във властта ще бъдат преизчислени. Дали ще тръгнат нагоре или надолу, ще стане ясно съвсем скоро.
Така доходите на управляващите се оказват не просто политическа, а и икономическа тема – огледало на състоянието на публичния сектор и индикатор за динамиката в държавата.
