Броят на новородените деца у нас намалява средно с по 2000 на година

Броят на новородените деца у нас намалява средно с по 2000 на година

„От години България е тъжен рекордьор в европейските статистики не само по отношение на процента деца, които се раждат недоносени у нас, но и по детска смъртност и мъртвораждаемост“, посочва в анализа си Венелин Стойчев от Института по философия и социология на БАН. Този извод бе представен в доклада на социолога, изготвен по инициатива на Фондация „Нашите недоносени деца“ и изнесен в рамките на годишната конференция на фондацията под наслов „Родени твърде рано“.

Липсва информация за гестационната седмица на раждане за повече от 2400 новородени.

Това често е показател за непълноценно проследени бременности, които водят до усложнения при раждането и здравословни проблеми както за бебетата, така и за техните майки, се посочва категорично в доклада.

От 2009 г. насам броят на новородените в България намалява с около 2000 деца на годишна база.

Макар че през 2023 г. има леко увеличение спрямо 2022 г., тази негативна тенденция продължава да е част от демографската картина. Около 5300 бебета, или 10% от новородените, са с тегло под 2,5 кг., а 118 бебета са родени преди 28 г.с.

Докладът очертава и сериозни разлики в показателите за мъртвородени и детска смъртност между градовете и селата. Например, в Ловеч и Хасково този коефициент е над 10 на 1000 бебета – стойности, сравними с тези в някои африкански страни. В България едва няколко града поддържат коефициент под 3, което е в съответствие с европейските норми. През 2023 г. сред тях са Габрово, Смолян, София, Перник и Варна, което подчертава нуждата от по-ефективни мерки в по-малките населени места за подобряване на грижата за новородените.

Венелин Стойчев подчерта още, че за първи път у нас броят на мъртвородените бебета годишно пада под 300, което е два пъти по-малко отколкото преди десетина години и за първи път е по-малък от 5 пункта (4,9 мъртвородени на 1000 раждания). Спрямо предходни периоди това е голямо постижение за България, но в сравнение със страни в Европа, резултатите у нас остават все още много лоши. В Норвегия и Финландия този коефициент е около 2; в Германия и Франция е около 3, а дори съседни на нас държави като Сърбия, Румъния, Северна Македония са с коефициент под 4.

„Неприятната статистика изисква не само институционална намеса, но и по-висока обществена ангажираност и информираност по въпросите на преждевременните раждания и нуждата от специализирани грижи. Всички заедно – общество, институции и специалисти можем да окажем позитивно въздействие върху тези тревожни данни и затова сме тук”, сподели Моника Златанова от Фондацията „Нашите недоносени деца“ по време на конференцията.

  • Ако повишим акцизите на тютюневите изделия на три равни стъпки, които ще бъдат свързани с 13-14% пос...
  • Лекари от различни специалности ще консултират пациенти със захарен диабет в УМБАЛ-Бургас. В един и ...
  •