Отпадане на либерализацията на пазара на ток за битовите потребители, алтернативна реформа на структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и премахване на забраната за производство на електрическа енергия от въглища от 2038 г. Това са част от промените в сектор „Енергетиката“ по Плана за възстановяване и устойчивост, които правителството е изпратило към Брюксел. Те бяха представени от вицепремиера Томислав Дончев на брифинг в четвъртък, пише economic.bg.
България е заявила позицията си пред Европейската комисия, че трябва да отпадне ангажиментът за либерализация на пазара на ток на дребно. Причината, според Дончев, е, че подобна реформа „трябва да бъде въведена, когато има адекватни механизми за защита на българските потребители, защото не можем да си позволим без предпазна мрежа и мерки за социално подпомагане да оставим битовите потребители на цялата волатилност на пазара“.
По закон, към момента, либерализацията трябва да се случи частично (за ЕРП-тата) от 1 юли и от 1 януари 2026 г. за битовите потребители.
Друга мащабна промяна, която страната ни ще иска, е да отпадне задължението за забрана на производство на електрическа енергия от въглища от 2038 г. и запазване само на ангажимента за общо годишно ограничение на въглеродните емисии.
Имам предвид, че трябва да отпадне необходимостта това да бъде уредено със закон“, каза Дончев и по-късно обясни, че няма да съществуват подобни ограничения след 2038 г., уредени със закон – нищо повече и нищо по-малко".
Страната ни е предложила алтернативна реформа на отделянето на "Булгартрансгаз" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от Български енергиен холдинг (БЕХ). Тя се базира на доклад, изготвен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), но Дончев не обясни каква е точно.
"Претендираме, че сме изпълнили изискването, свързано с Пътната карта за климатична неутралност, и няма нужда от други действия на Министерския съвет и Народното събрание „и сме дали аргументи на ЕК за това“.
С всички тези промени, след преговори с Европейската комисия, България най-после подава главата RePowerEU.
На база на тези промени фактически страната ни ще изпрати ново искане за второ плащане, различно от първото. Ще оттеглим искането за второ плащане и ще го подадем наново, отразявайки всички промени, които коментирах“, каза Дончев.
Вицепремиерът каза, че ако преди два месеца е бил по-скоро песимистично настроен от гледна точка на възможността да бъдат спасени средствата по второ плащане, днес – след три месеца усилия и два месеца преговори с ЕК – съществуват всички предпоставки България да подаде отново искане за второ плащане и да получи средствата в рамките на тази година.
Наложила се е реорганизация на инвестициите, тъй като за четири години по тях не се е случило нищо, в размер на 1.020 млрд. лв. Част от тях ще бъдат спасени, като се прехвърлят по оперативните програми. Процесът по реорганизация на инвестициите продължава.
Tъй като оставащият срок за реализация на инвестициите в ПВУ е по-малко от година, финансирането по някои от проектите се намалява, но по други се увеличава. От изказването на Дончев не стана ясно кои са всички проекти, но той очерта някои.
Така например се намалява финансирането за индустриални паркове по ПВУ – от 216 млн. лв. то става 192 млн. лв.; Програмата за младежки центрове също се редуцира до 53 от 63 млн. лв.; Програмата за научни изследвания и новации – от 278 на 277 млн. лв.
С 485 млн. лв. е увеличението по други проекти. Така например сумата за закупуване на подвижен жп състав се увеличава от 653 до 952 млн. лв. Това се случва въпреки кратките срокове за доставка на нови влакове и мотриси.
Преди месец транспортният министър Гроздан Караджов обяви, че ще опита да спаси част от европейските пари за влаковете, а бюджетът ще доплати машините, които няма да бъдат доставени до крайния срок – август 2026 г.
Дончев не спомена нищо за санирането на блокове и дали парите за това също не се редуцират предвид кратките срокове за изпълнение. Припомняме, че Министерството на регионалното развитие се надява и разчита на спешните действия на общини и строителите, така че инвестицията да може да бъде изпълнена до април догодина.
Именно заради направените промени, България отменя искането си за второ плащане по ПВУ в размер на 653 млн. лв. Такова ще бъде направено едва след уточнение и финална реорганизация на проектите, с одобрение на Европейската комисия. То няма да бъде редуцирано, поясни още вицепремиерът. Според него средствата от второто плащане може да бъдат получени през „ранната есен на тази година“, а по третото на стойност 711 млн. лв. – преди края на годината.
"Има проекти все още под риск. Очаквам този въпрос да се затвори в рамките на следващите 2 седмици“, коментира Дончев.
Дончев искрено се надява, ако до края на сесията на този парламент бъдат приети всички закони, България да е в състояние да получи второ плащане през ранната есен на тази година. След това трябва да се фокусираме върху трето плащане, което да бъде изпратено и прието в рамките на годината.
Годишно страната ни може да изпраща искания за две плащания по ПВУ и по тази причина кабинетът ще се опита да ги обедини, така че по следващите плащания 3 – 4 да бъдат вкарани в едно искане.
Ако се договорим с Комисията за всички тези промени и параметри, което ще тече следващите седмици, максимално бързо ще изпратим ново, отразявайки промените.
Дончев е категоричен, че няма да се редуцира размерът на второто плащане 653 млн. евро.
По думите му след Великден се очаква голяма мисия от ЕК, по време на която трябва да стане ясно какво отпада и какво остава в ПВУ.
Дончев открито призна, че очаква някои от инвестициите да не бъдат реализирани. При такъв сценарии заяви, че ако има разлики в рамките на „милиард, милиард и половина“, очаква да се промени регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост, така че парите да бъдат инвестирана в отбрана.
