Изпълнителният съвет на Международния валутен фонд приключи Консултацията по член IV за България за 2025 г. и одобри оценките на експертите по т.нар. тиха процедура. Мисията на Фонда, водена през септември от Фабиан Бронхорст, отчита, че вътрешното търсене остава основният двигател на силния икономически растеж у нас.
По данни на МВФ българският БВП е нараснал с 3,4% през 2024 г. и с 3,2% през първата половина на 2025 г., подпомогнат от високо частно потребление, бързо разширяващо се кредитиране и фискално разхлабване. Безработицата е на исторически ниски нива, а реалните заплати продължават да растат, макар инфлацията да остава по-висока от желаното.
Перспективите в краткосрочен план са положителни – очакван растеж от около 3% за 2025 и 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене и публичните инвестиции по Плана за възстановяване. Средната инфлация за периода се прогнозира на около 3,5%. Основните рискове обаче идват от вътрешнополитическа нестабилност, натиск от прекомерно потребление и външни икономически сътресения.
Фондът отчита, че ръстът на заплатите изпреварва този на производителността, а кредитният бум – особено при ипотеките – повишава риска от прегряване на имотния пазар. От МВФ предупреждават, че след въвеждането на еврото намалените задължителни резерви ще освободят допълнителна ликвидност, която може да ускори още повече кредитирането. Затова БНБ трябва да прилага по-строги инструменти за управление на риска, насочени към домакинствата.
Докладът отделя внимание и на публичните финанси. Дефицитът на разходопокривната пенсионна система се увеличава под натиска на застаряващото население. Фондът препоръчва повишаване на приходите от вноски и премахване на тавана на осигурителния доход – мярка, заложена в проектобюджета за следващата година. Според МВФ плоският данък е изчерпал капацитета си и в средносрочен план страната трябва да премине към прогресивно подоходно облагане и евентуално повишение на ставките за лични и корпоративни доходи.
Въвеждането на еврото, подчертават от институцията, ще укрепи доверието в българските институции и ще намали валутния риск. Част от положителните ефекти вече се виждат – спредовете по суверенните облигации намаляват, а кредитният рейтинг на България бе повишен.
МВФ отбелязва още, че публичният дълг остава на ниско ниво, но продължава да расте заради устойчивите дефицити и нуждата от рекапитализация на държавни предприятия. Според Фонда по-голяма прозрачност и умерено повишение на публичните разходи са ключови за стабилността на финансите през следващите години.
