Валентин Ганчев е на 41 години, роден е в Карнобат, семеен с две деца. Член е на партия ГЕРБ от 2007 г., когато става част от младежката организация. Към днешна дата е член на ръководството на общинската структура в Карнобат. Бил е общински съветник в мандат 2015/2019.
Има бакалавърска степен по компютърни системи и технологии. От 18 години работи в сферата на сухопътния транспорт, спедицията и логистиката. Убеден е, че политиците трябва да си поставят реализуеми цели, които директно да подобрят живота на хората. Обявява се категорично срещу популизма и празните обещания. Валентин Ганчев е сред новите лица в депутатската листа на ГЕРБ-СДС.
- Каква е визията Ви за развитието на региона през следващите години?
На преден план е превръщането му в привлекателно място за живот и бизнес, със съхранено природно и културно наследство, ефективно използващ своя потенциал за задържане и привличане на младите хора. Стратегическите приоритети на област Бургас са подкрепа за интелигентна и динамична икономика, инвестиции в образованието, подобряване качеството на живот, както и териториално сближаване и развитие на градските, селските и крайбрежните райони. Всички приоритети са заложени в управленската програма на ГЕРБ-СДС и с едно стабилно правителство са напълно постижими.
Смятам, че ключово за по-доброто икономическо развитие на региона е подобряването на пътната свързаност между общините. Изграждането на четирилентова европейска пътна инфраструктура е крайно необходимо за гражданите, фирмите и за нови инвеститори. Новите инвестиции означават и нови по-добре платени работни места, а за да се случи това, качествените пътища са една от предпоставките. Това ще повиши и безопасността на движението. След три години политически експерименти е време темпото и динамиката на развитие на държавата от предните управленски мандати на ГЕРБ да продължат.
- Къде виждате своя принос в бъдещото управление?
Бъдещото се гради върху опита. Вече 18 години работя в сферата на сухопътния транспорт и логистиката. През последните няколко години транспортният бранш се намира в тежка криза. Сега повече от всякога има нужда от подкрепа за справяне с предизвикателствата пред него. Сблъсквал съм се с проблемите в сектора и ще работя той да се превърне в национален приоритет. Особено важно е да осигурим адекватна представителност на секторите „Логистика“ и „Транспорт“ в едно бъдещо управление. Участвам в листата на 2 МИР-Бургас като представител на малките общини, каквато е Карнобат. Като такъв аз мога да представям проблемите, идеите и желанията на моите съграждани и заедно да работим за развитието във всички аспекти на малките общини.
- От какво имат нужда хората в малките населени места в област Бургас, в частност Карнобат?
Аз съм роден и отраснал в Карнобат, тук живея и работя. Ежедневно се сблъсквам с проблемите на хората, които са характерни за всяка една по-малка община. Всеки иска да живее в чист, зелен, модерен и компактен град, със силна икономика, красиви квартали и щастливи хора. Спомням си ясно периода от 2009 – 2013 г., когато начело на държавата беше ГЕРБ. Общината беше одобрена и получи финансиране по множество оперативни програми и проекти. През този период тя изпълни мащабна строителна програма, инвестирани бяха средства в пътната инфраструктура за ремонт на градски улици, тротоарни настилки, училища, детски градини, реконструкция на пешеходни зони и алеи. Всичко това придаде на града европейски облик. Последните няколко години вместо да се надгражда и развива всичко свършено до тук , ние сме в застой.
Моите приоритети за развитие на града са икономически растеж и инфраструктура, образование, здравеопазване и социални дейности, туризъм, култура и спорт.
България има нужда от кардинална промяна и всеки трябва да е със съзнанието, че от нас зависи да начертаем пътя, по който искаме да върви страната ни. Това е свързано с правителство, съставено от експерти, които знаят и могат да ни върнат в правилната посока.
- Част сте от организацията срещу претоварване на камионите. Какво трябва да предприеме държавата, за да се справи с този проблем?
Да, член съм на Сдружение на превозвачите на насипни товари. Проблемът с претоварването е изключително сериозен и обществено значим, когато говорим за пътна безопасност, европейска пътна инфраструктура, лоялна конкуренция и по-добри условия на труд.
През последните три години сдружението, чрез срещи с държавни институции и конкретни предложения, се бори с този проблем, но без ефект, защото по една или друга причина не срещнахме единомислие с държавата. Липсва политическа воля или експертиза за разрешаването му. Нужни са законодателни промени. Най-малкото, което можеше да се направи, е да се вземе пример от съседни държави. Румъния е пример за това, тъй като правителството там направи изменения и допълнения, които засягат допустимата маса, дължина и широчина на моторните превозни средства. В този аспект нормативната наредба в България е много остаряла.
Трябва да се отбележи, и че претоварването на транспортните превозни средства намалява приходите в тол системата. Ако на 100% това се прекрати, ще вдигнем потока на товарните превози с 30%, което ще повиши приходите към тол системата.
Понастоящем дейността по установяване, проверка и санкциониране на нарушителите е твърде незадоволителна, което е видно от разпечатките на кантарите по пристанищата и базите. В закона глобите, предвидени за този тип нарушения, са изключително ниски и в голяма част от случаите напълно се компенсират от спестените разходи за допълнително превозения товар. Отново ще дам пример със съседна Румъния, където в зависимост от нарушението, глобите могат да бъдат до 8000 лв., налице са и допълнителни административни мерки.
Сериозността на проблема налага предприемане на своевременни законодателни мерки за преодоляването му.
- Предизвикателство за повечето Ви колеги е дългото чакане по българските граници. Как може да се минимализира този проблем?
Този проблем е дискутиран многократно през годините, но все още е налице. Пример за това е ескалиралото напрежение на КПП Видин-Дунав мост 2. Закъсненията на товарните превозни средства на границите причиняват загуби от стотици милиони евро за европейските предприятия. Дължината на опашките по външните граници на ЕС с държавите от Западните Балкани е тревожна. Тези фактори сериозно застрашават здравето и безопасността на шофьорите, влошават условията им на труд, като допълнително допринасят и за недостига на водачи на камиони в световен мащаб.
Опашките от товарни превозни средства, чакащи по границите, влияят и на качеството на въздуха, причиняват замърсяване на водата и шумово замърсяване. Задръстванията влошават качеството на съществуващата пътна инфраструктура. Всичко казано до тук е показателно за доста сериозен проблем. Някои от следните предложения могат лесно да бъдат осъществени и да решат проблема с опашките по границите:
- разширяване на ГКПП-тата, откриване на допълнителни гишета за обработка на товарните автомобили;
- премахване на кантарите по границите, което ще намали допълнително времето за обработка;
- доразработване на митнически софтуер, който е максимално изчистен от сривове и бъгове в системата. Убеден съм, че разработването на приложение “електронна опашка”, в което да си направиш резервация за дадена дата и часови диапазон и да следиш реда за преминаване през ГККП, би било също оптимален вариант за минимизиране на опашките по границите;
- повишаване заплащането на служителите, обслужващи контролно-пропускателния режим.
Надявам се през новия мандат нашите евродепутати да осигурят адекватна представителност на секторите „Логистика“ и „Транспорт“ в европейските институции и получаването ни на пълноправно членство в Шенгенското пространство, което ще реши кардинално проблема.
За Валентин Ганчев може да гласувате с бюлетина 22, преференция 113.
