Изкуственият интелект е обучаван върху милиони данни и може до 5 години напред да предвиди дали сърцето ни ще бъде извън ритъм, дали има риск от инсулт, инфаркт или рак. Човекът обаче е този, който трябва да се произнесе и да каже финалната дума, тъй като става много грешки.
Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН пред Bulgaria ON AIR по повод създадения от Google генеративен изкуствен интелект за медицинско изследване AMIE. Създателите са обучили софтуерната машина на 100 000 реални диалога и много резюмета, които са писани от лекари.
„Изкуственият интелект е много полезен и в диагностиката, и в превенцията. Вече има чаши, които само отпивайки от тях, анализират нашия дъх и над 300 заболявания могат да бъдат превантивно прихванати. Има и такива умни огледала, които само по лицевата експресия, свързани с изкуствен интелект, виждайки някакви симетрии и асиметрии, също могат над 150 заболявания да идентифицират. Когато ние ползваме всякакъв такъв тип сензори, години преди да имаме някакъв проблем, ще знаем цялостния си статус и ще можем да действаме. Медицината ще се обърне от реактивна в проактивна“, заяви доц. Тодорова.
Тези платформи предлагат и варианти на лечение. Все още нивото е експериментално и задължително трябва да се консултираме с лекари.
„И AMIE, и Dr. Watson, и всички други съпоставени количествено с диагнозите, които правят човешките лекари, имат по-голяма успеваемост, но трябва да кажем, че това се случва, когато се диагностицират сравнително здрави хора. Платформите разполагат с огромно количество данни, обработват информация от цял свят и прецизността при поставяне на диагнозата е много голяма. Това обаче не прави лекарите излишни. Когато има хора с няколко хронични заболявания и те си взаимодействат, е много по-добре да се вземе мнението на лекарите“, добави каза доц. Тодорова.
