Астрономът Димитър Съселов завършва прогимназия в Несебър и ГПАЕ "Гео Милев" в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийски университет. През 1980 г. получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative.
Може ли харвардски професор да гостува в Несебър и да изнася лекция? Да, възможно е...особено когато и самият учен е местен жител. По покана на Народно читалище „Месемврия 2015“ на 5 октомври проф. Димитър Съселов гостува в родния си град и проведе беседа на тема „Обитаеми планети в нашата галактика“. Лекцията се оказа доста любопитна за хора от всички възрасти, а залата бе тясна за всички желаещи да видят българското светило в световната научна сфера (повече за срещата може да прочетете тук).
Екип на MELNICATA.COM разговаря лично с известния астроном и да научи малко повече за пътя от малкия полуостров Несебър, през Канада, Харвард и чак до звездите и планетите извън Слънчевата система.
Ето какво отговори Димитър Съселов на зададените въпроси:
- Как получихте поканата за тази лекция в Несебър?
- Аз съм си от Несебър – тук съм се родил и съм отраснал, имам много познати, приятели, роднини. И след като моят съгражданин Георги Шишманидов, председател на НЧ „Месамврия-2015“, ми предложи да проведем тази среща, аз веднага отговорих: „Ами да, защо не – никога не съм изнасял лекция в родния си град досега“.
- Сега преподавате в Харвардския университет, занимавате се с наука. Стъпката от Несебър до Харвард е доста голяма и изглежда като сбъдната мечта. Така ли е за Вас?
- Да, наистина е изживяна мечта. Но истината е, че сега като погледна назад във времето, това не е никак странно и необяснимо. Напротив. Първо в Несебър получих добро образование, защото училището беше на високо ниво. Имаше хора, които се интересуваха от най-различни неща, включително и от наука. Така че тази ползотворна за мен обстановка, заедно с подтикването от страна на родителите ми в същата насока, ме доведоха до София – Физическия факултет. След това пътят ме отведе на Роженската обсерватория. Не след дълго получих и покана от Торонто, Канада – там се интересуваха от всички звезди, които аз изследвах в момента. И ето ме накрая – професор и директор в Харвард. Така че всяка една стъпка е много важна, но несебърската основа беше най-значима за мен. Без нея никъде нямаше да отида. Винаги е съществувала връзката с родния Несебър.
- А какво Ви „запали“ по астрофизиката?
- Тази история също води началото си от Несебър. Истината е, че в началото аз се интересувах повече от морски науки, т.нар. океанография. Единият от моите чичовци плаваше с кораба на Океанографския институт във Варна и често минаваше и през Несебър. В онези години този мой роднина ми показа как на кораба гледат с бинокли звездите, за да уточняват навигацията и други такива неща. Стори ми се доста интересно. Особено ме впечатли една комета, която минаваше по това време покрай Земята. Бях във Варна при чичо ми и отидохме до обсерваторията там. Дадоха ми една карта, с която да се ориентирам как да търся тази комета. И се оказа, че от Стария Несебър аз успях да видя кометата и това много силно ме „запали“. И оттам нататък посоката за мен беше ясна – да се занимавам с астрономия. Освен това кръжоците, които посещавах, телескопите, които родителите ми ми подариха, също допринесоха за моя избор.
- А сега какво търсите?
- Сега търся отвъд кометите – търся други планети. Това е моят проект в момента – да търся планети извън Слънчевата система, които са около други звезди и са подобни на Земята. Има вероятност и на тях да е възникнал живот и в следващите 5-10 години ние ще го търсим този друг живот.
- А как точно става това „търсене“, защото за обикновения човек изглежда доста сложно и дори в сферата на фантастиката?
- Оказва се, че науката и технологиите са се развили достатъчно, за да е възможно това търсене. Начинът, по който се прави това, се нарича „дистанционно изследване“, защото толкова са надалече тези звезди и планети, че ние не можем да изпратим робот, както това става на Марс. Затова ги наблюдаваме в отразената светлина на тяхното слънце. И тази светлина се наблюдава с телескоп със специален инструмент. Това е по същия начин, по който хората наблюдават с камери повърхността на Земята от спътници. И се черпи информация за повърхността на Земята - например от гледна точка на земеделието - дали има достатъчно вода и други показатели. По същия начин телескопа може да се обърне и към звездите и да се наблюдават тези далечни планети. Така също се определя има ли влага, т.е. - вода, има ли други газове – като кислород, например. И като се наблюдават всички тези различни части от атмосферата – кислород, вода, въглероден двуокис, може да се определи дали на някои от тях има живот, на което ние се надяваме. Така че не е чак толкова сложно, просто има много стъпки, за които се изискват големи телескопи, много прецизни камери и т.н. Но на практика хората всеки ден използват тези неща, но в друга посока – т. е. - гледане към Земята, а не към звездите.
- А тези открития на учените като Вас с какво конкретно биха били полезни за хората – имат ли практическо приложение?
- По-скоро това е чиста наука, без някакво реално приложение в практиката и ежедневието на хората. Но по принцип е важно само по себе си ако открием, че не сме сами във Вселената. От друга страна обаче, всички тези технологии, които се развиват, за да се наблюдават планетите, разбирането на това как функционират други видове живот, със сигурност ще се отразят върху живота на човека, включително и на медицината. Така че всички тези фактори са важни. Но според мен най-важният си остава чистата наука – фактът, че има живот и на други планети и освен това ние можем да го наблюдаваме. Засега просто си мислим, че има, но все още не знаем къде е и затова продължаваме търсенето.
- В заключение какво бихте казали на своите съграждани тук, някои от които Ви помнят още от дете?
- Само ще кажа, че от Несебър по-хубаво място няма. По-хубаво е и от Харвард, и от звездите. Без Несебър нямаше да се осъществи далечната ми мечта да стана звездоброец-астроном. И ако не беше тази основа в родния ми град, аз нямаше да съм това, което съм днес. За мен това е най-важното!
