Мен могат да наричат всякак, но е обидно за Великия херцог, казва посланикът ни в Белгия и Люксембург
Източник: 24часа
- Посланик Добрева, една ваша снимка с Великия херцог на Люксембург предизвика невероятен интерес.
- Това за мен е необяснимо, защото не мога да преценя на какво се дължи тази кампания. Дали към мен е насочена, или пък има друга цел. В случая ставаше въпрос за протокол. Тези правила са разписани и ние не можем да избираме как да се облечем. Включително дължината на роклята, ръкавиците, шапката, цветът...
- За аудиенцията в Люксембург какво изискваше протоколът от вас?
- Когато беше обявена датата за връчване на акредитивните писма, получихме една книжка и вътре бе разписано подробно кой как трябва да бъде облечен, включително придружаващите лица. Също и как ще протече самата процедура. Предния ден ходих и на среща в двора. Имах твърде малко време, за да си направя тази дреха за акредитивите. Точният израз, с който се описваше облеклото, с което трябва да бъда, бе: следобедна рокля за чай Не трябваше да е вечерна, нито да е в тъмни цветове. Трябваше да има шапка или украса за главата. Може да е смешно за държава като нашата, но тук това не се възприема като смешно облекло или пък някакво изключение. Всеки на мое място би се чувствал некомфортно, защото това не е дреха, която сме свикнали да виждаме. Изглеждаш глуповато, пък да не говорим колко е неудобно.
- Но вие трябваше да спазите параметрите, написани в книжката?
- Да, точно така. Книжката е на френски и английски. Има пояснения под черта например за ръкавиците и чантата. Те трябва да са в тон с цялото облекло и не може да са в друг цвят.
- Имахте ли избор за цвета?
- Имаше избор между захарнорозово, светлозелено, синьо - това са цветовете за следобеден чай, каквито сме виждали и в останалите дворове, и което, признавам, за нас е малко странно. За вечерните събития са други цветовете, роклите са до земята, но пък няма изисквания за шапки. За мъжете е по-лесно и те са пощадени от такива критики, защото няма друг вариант освен смокинг. Можеш дори да наемеш, докато проблемът за женското облекло е, че не можеш да намериш такова под наем.
- Вие как се сдобихте с вашето?
- В Белгия в едно ателие ми го ушиха. Там шият дрехи за такива случаи. И шапки правят. Имат различни модели. Аз взех най-малката. Ако бях взела някоя огромна шапка, представяте ли си, щеше да е още по-смешно. Освен това аз не съм нито висока, нито ходя с прически на кок... За мен беше важно да си връча писмата, за да мога да си върша работата.
- А не можехте да идете без шапка, защото е следобедна аудиенция?
- То си беше написано. Шапката беше задължителна, ръкавиците също. А те са най-сложният атрибут и дори не ги сваляш, когато се ръкуваш. Специално попитах за това, защото ми бе странно. - Има една теория, според която протоколът за свалянето на ръкавиците при ръкуване е наложен в епохата на Борджиите, които използвали ръкавици с отрова, за да елиминират много от враговете си. Затова всички започнали да ги свалят при ръкуване. Но явно в Люксембург не са възприели този еталон... - Вероятно при тях е свързано с идеята да не се докосва монарха, не зная, не съм изследвала протокола, просто се съобразих с него и следвах инструкциите. Имаше си указания за всичко. Не можем да се отнасяме с насмешка над техните порядки. Навремето, преди 20 г., съм чувала, че във Външно на посланиците са им шиели дрехи, преди да заминат за такива държави. Фракове по-специално, защото тогава жени посланици е имало по-малко.
- А за аудиенцията при краля на Белгия също ли имаше указания за тоалета?
- Той си е мой, там нямаше специфично изискване. Имаше само за мъжете, затова наехме смокинг и обувки за дипломата от посолството, който ме придружаваше. В Черна гора, където съм била преди това, нямаше никакви определени изисквания, но в Люксембург протоколът е много тежък и трябваше да се съобразя. Честно да ви кажа, трябва да видя как тази снимка въобще се появи и бе качена в сайта на министерството. - Защо, не биваше ли да е там?
- Защото, когато я получихме от Люксембург, там бе отбелязано, че снимката е собственост на двора и всяко публикуване и тиражиране следва да бъде съпроводено с копие до тях. Затова решихме да не я изпращаме до министерството, а само информация как е минало връчването на писмата. После изведнъж разбрах, че снимката е качена. Безсмислено е да правя проверки как е станало. Възможно да са я взели от сайта на Великото херцогство. Като знам какви са нагласите в нашата държава и на нашия си народ, смятах, че тази снимка няма място на сайта на министерството, но вече е качена, за съжаление. Като се замислите, проблемът не е толкова за мен, защото всичко ще мине и замине.
- Къде е проблемът?
- Проблемът е в унижението на една държавна особа, която с нищо не е заслужила това. Да се правят колажи и т.н. Люксембург е вторият инвеститор у нас за тази година след Холандия. Данните са за началото на годината, но това е държава, с която трябва да имаме добри контакти. Държава с 52 милиарда брутен вътрешен продукт на 580 хил. души население. Представете си какво е съотношението! А те са изключително добронамерени към нас. И министрите, а и самият херцог, с когото разговорът бе доста дълъг. Дори звънецът, като извъня, той не прекъсна разговора и се наложи да отворят вратата.
- Звънецът?
- Да, има звънец, който оповестява, че трябва да приключи разговора, тъй като всичко там е разчетено по минути. Трябваше да влезе следващият посланик. Процедурата е сложна. Идват със специален ескорт да те вземат от хотела, затварят се улиците... Ние се чувстваме некомфортно, защото не сме свикнали да бъдем обект на такова внимание. От друга страна, представляваш държавата и такива са правилата.
- Като казвате, че е лошо за херцога, имате предвид тези коментари в интернет, че се бил запасал с оранжеви пискюли и т.н.?
- Да, лошо е, защото това осмива техния протокол. Обидно е, нали си представяте, че те все пак може да прочетат тези неща.
- А коментарите за вас как приемате?
- Тях не ги чета, мен могат да ме изкарат всякаква.
- Не говоря за анонимните обидни коментари, а за тези, изказани от хора с име. Например Леа Коен, която е била на вашето място в Белгия. Тя казва: “Българският посланик идва от скромна, бедна държава, това го задължава да не “блести” с простащина като Добрева.” Освен това казва, че не е трябвало да носите никакви гривнички и дрънкулки, а само един пръстен.
- Тези гривни, които имам, а те не се виждат особено, те са ми от манастири и имам някакъв сантимент към тях.
- С риск това да заприлича на модно интервю бихте ли обяснили повече за тези бижута.
- Купувала съм си ги от манастири в Черна гора. Към тях има и кръстчета. Имам и други гривни, една зелена и една бяла, купени от църква и от един метох. Купувала съм ги, защото съм имала причини. Никой досега не ми е забранявал да ги нося, а съм виждала и мъже с подобни гривни. Леа Коен не може да ми бъде никакъв критерий, аз работя 25 години в министерството. Не зная дали Леа Коен е връчвала писма в Люксембург, би трябвало, след като е била посланик в Белгия, но тогава нямаше социални мрежи и интернет.
- Проф. Любомир Стойков, моден експерт, твърди: “Това е непривичен дрескод, който търпи тежка критика и упрек в маниерство, елементарна имитация на монархическия стил...”
- Този тоалет е ушит в ателие на ул. “Луиза” в Брюксел, знаете тази улица. Проблемът бе, че нямахме много време, около 10 дена само. Затруднихме се с колегите. Така е, когато човек е оставен сам да се грижи. Би трябвало да има политика за избор на такива дрехи Или пък национална носия. Но аз самата не мога да избера носия, защото не знам от кой край на България да я взема. Пък и носия да сложа, също ще ми стои малко смешно. Има държави, които имат стандартизирани правила за облеклото, ние нямаме. И когато за десет дни трябва да си купиш нещо, ти си доста стресиран, а имаш и друга работа. Но дори да е проява на мой личен лош вкус, това нито ще разпали война, нито някой ще загине. Всички тези коментари са или лични нападки, или сериозен сценарий за отвличане на вниманието. В никакъв случай не го намирам за нормално, а и на живо дрехата в никакъв случай не изглежда зле. Иначе нямаше да отида така. Но кой как изглежда на снимка, е друг въпрос, дори много от красивите хора имат лоши снимки. - Всеки има лоша снимка, посланик Добрева, мога да ви уверя. Аз не съм и фотогенична. На живо изглеждам по друг начин. По-важно е не човек как изглежда, а какво върши.
- Допускате, че има някаква кампания, правилно ли ви разбрах?
- Аз съм от 1991 г. в министерството и въпреки че минаха 25 г., непрекъснато чувам за себе си невероятни слухове. Че Стоян Ганев ме довел, че съм от Пазарджик, а аз съм от Кърджали и разликата е голяма.
- Някъде прочетох, че сте била фактуристка в ДАП - Пазарджик?
- Работих по разпределение в СО МАТ като ръководител на транзит, имам висше образование, даже две висши. След три години се преместих в София. Тогава имаше разпределение, ако някой е забравил.
- Как започнахте в МВнР?
- Постъпих през ноември 1991 г. от Министерството на индустрията, а не по някаква политическа причина. След два месеца започнах в отдела за външноикономическа политика с прекрасни колеги, работихме чудесно в екип и имахме добри постижения, защото бяхме отдадени на работата. Вкарахме България в Световната търговска организация.
- После как се разви кариерата ви?
- През 1997 г. заминах за Канада като втори човек, но това беше след 6 г. работа в министерството. Имам си годините и стажа за това, което съм в момента. И астрономическите години като възрарст имам. В случая просто имаше протокол, който изпълних. Това, че тези дрехи не ми стоят добре, какво мога да направя? Косата ми е черна, не съм я боядисала специално като Черната Златка.
- Защо казвате това, някакъв коментар ли конкретно визирате?
- Сестра ми го била прочела някъде. Защо съм се била боядисала в черно, изглеждала съм като Черната Златка? Това наистина ме развесели ужасно. Някой го бил написал с искрено възмущение. Защо съм с черна коса при херцога? Ами така съм родена, с черна коса. А и кой как изглежда, е само едната страна на въпроса. Не е важно дали си с шапка и каква. Важното е какво има под шапката. Моето намерение не е било да се покажа като модна икона, нали разбирате. Трябваше да премина през процедура, от която по-важен ми беше разговорът. Всъщност разговорът беше единственото важно нещо. Дрехите са само колкото да те допуснат да преминеш през процедурата.
