Да държим бутилка с вода под ръка може да се окаже далеч по-важно, отколкото сме свикнали да мислим. Ново проучване на Университета „Джон Мурс“ в Ливърпул сочи, че хората, които пият по-малко вода от препоръчителното количество, реагират на стрес значително по-силно – отделяйки повече от хормона кортизол, въпреки че не се чувстват по-жадни от добре хидратираните.
Изследването проследява 32 участници в продължение на седмица – половината с навик да пият под 1,5 литра вода дневно, другата половина – следващи препоръките на Европейския орган за безопасност на храните (2,5 литра за мъжете и 2 литра за жените). След седем дни, участниците преминават през „действително изнервящ“ стрес тест, както го описват учените.
Резултатите са красноречиви: и двете групи показват познатите признаци на напрежение – ускорен пулс, изпотяване на ръцете, сухота в устата. Но при хората, които пият по-малко вода, реакцията на кортизола е в пъти по-силна.
„Кортизолът е основният стресов хормон в организма. Преувеличената му секреция е свързана с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, диабет и депресия“, обяснява проф. Нийл Уолш от изследователския екип.
Макар че изследването е малко по мащаб, то отваря врата към важна хипотеза: че добрата хидратация може да действа като естествен буфер срещу ежедневните „микростресори“ – от задръствания и напрегнати срокове до публични изяви.
Препоръките за прием на течности варират – от 1,5–2 литра дневно според британското ръководство за балансирано хранене Eatwell до 2–2,5 литра според EFSA. Но всички специалисти са единодушни: при горещо време, висока активност, боледуване или бременност и кърмене нуждите се увеличават.
„Ако знаете, че ви чака напрегнат ден или важна презентация – просто дръжте вода наблизо“, съветва проф. Уолш. Това е прост навик, който според учените може да носи дългосрочни ползи за здравето.
Резултатите са публикувани в Journal of Applied Physiology и поставят началото на нови въпроси: дали увеличаването на приема на вода при хората, които по принцип пият малко, би намалило тяхната реактивност към ежедневните стресови ситуации?