Въпреки упорития мит, че панелните жилища са отживелица и постепенно изчезват от имотния пазар, реалните данни сочат друго. Статистика на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за 2025 г. показва, че панелните имоти продължават да заемат значителен дял от сделките в София.
Според анализ на блогъра Боян Юруков, 34,6% от всички прехвърлени апартаменти, ателиета и къщи в столицата през миналата година са в панелни сгради. Това означава 1426 сделки – число, което ясно поставя под съмнение тезата, че пазарът се движи единствено от купувачи на ново строителство. Данните са цитирани от БГНЕС.
Още по-показателна е концентрацията на сделките. Докато 21% от продажбите на непанелни имоти са реализирани в едва 26 нови сгради, панелните апартаменти са продадени в 864 различни блока. Това показва не кампанийно търсене, а устойчив и масов интерес, разпределен в почти всички големи панелни квартали на столицата.
Причините са добре познати, но често подценявани. Панелните комплекси разполагат с изградена инфраструктура – зелени площи, междублокови пространства, училища, детски градини и транспорт, които новото строителство трудно може да предложи в кратки срокове. Цената също остава ключов фактор – новите апартаменти често са почти двойно по-скъпи, което ги прави недостъпни за голяма част от купувачите.
Своето значение имат и чисто практичните характеристики на панелните жилища. Те обикновено предлагат по-функционални разпределения и по-голяма реална площ, за сметка на общите части. По данни на експерти остатъчният експлоатационен ресурс на повечето панелни сгради е между 20 и 30 години, а при земетресения те се считат за по-надеждни от част от сградите, строени през 90-те години.
Анализът е изготвен на база анонимизирани данни от Кадастъра за периода януари 2025 – януари 2026 г. и включва сделки между частни лица и фирми, което го прави реалистичен измерител на пазарната активност.
