Montesol е най-старият хотел в Ибиса. Построен през 1933 г., той е неокласически монолит, който се намира на озеленен булевард между пристанището и старата част на столицата на испанския остров. През последните 75 години хотелът е посрещал поколения от холивудския елит и гиганти от музикалния бизнес, докато извън него Ибиса се е превърнала от спокойно убежище за бохеми от 50-те години на миналия век във фантазия от мегаклубове, неонови светлини, гигантски LED екрани и пулсираща електронна музика, пише Bloomberg.
Когато френската луксозна верига хотели Experimental Group придобива собствеността през 2021 г., тя предприема ремонт, който отразява новата и предизвикателна действителност за туристическата индустрия на Ибиса, пише investor.bg.
През последното десетилетие продължителните суши, нарастването на населението и бумът в туризма доведоха до все по-голям недостиг на прясна вода в Ибиса, затова новите собственици на Montesol премахнаха ваните от стаите и инсталираха само душове. Средните температури са се повишили с 1,26 градуса по Целзий през последните 70 години, според Ibiza Preservation, изследователска група с нестопанска цел, така че хотелът е поставил повече изолация, за да поддържа прохлада вътре. За да намали потреблението на енергия, той е задал минималната температура на климатика от 19 градуса по Целзий, а прозорците са оборудвани със система, която го изключва, когато се отворят.
Миналата година 3,7 млн. туристи са посетили Ибиса, което е ръст от 23% за осем години. Търсенето на ваканционни жилища, краткосрочни наеми и домове за сезонни работници наред с притока на заможни мигранти след пандемията доведе до повишаване на наемите. Сега Experimental Group трябва да предлага на служителите си настаняване като част от пакета им възнаграждение.
Туризмът е в основата на икономическия растеж и развитие в европейската част на Средиземноморието от десетилетия. Според Световния съвет за пътувания и туризъм през 2023 и 2024 г. той е осигурявал заетост на над 8 млн. души в Испания, Гърция, Португалия и Италия. Туристическият сектор е формирал близо 13% от брутния вътрешен продукт на Испания и Гърция, над 10% от този на Италия и 16,5% от този на Португалия. След спад по време на пандемията от Covid цифрите продължават да растат. Броят на пристигналите чужденци в европейската част на Средиземно море е с 8% над нивата през 2019 г., сочат данни на Световната организация по туризъм към ООН.
Растежът се наблюдава въпреки, или дори заради, климатичните промени. По данни на ООН Средиземноморският басейн се затопля с 20% по-бързо от средното за света. Средните температури вече са с 1,4 градуса по Целзий по-високи в сравнение с прединдустриалната ера. Крайните метеорологични явления стават все по-чести – горски пожари, суши, опасни бури и горещи вълни, като летните температури се повишават с до 10 градуса над историческите средни стойности няколко пъти годишно. През август тази година горещите вълни влошиха смъртоносните горски пожари в Европа и Турция, като принудиха хиляди хора да напуснат домовете си и курортите. Но макар че летата са по-горещи, те са и по-дълги, което привлича повече хора към Средиземноморието в т. нар. „междинни месеци“ извън стария пиков сезон.
Взети заедно, нарастващият брой туристи и въздействието на климатичните промени оказват безпрецедентент натиск върху екосистемите, икономиките и обществата, които поддържат индустрията, като поставят под въпрос бизнес моделите ѝ, валидни от десетилетия.
Тази година жегата, сушата и силните ветрове предизвикаха горски пожари в Гърция, Турция, Португалия, Испания и Франция. Според Министерството на здравеопазването на Испания горещите вълни в страната са причинили над 1100 допълнителни смъртни случая тази година. Туристически обекти в Европа, включително Акропола в Атина и Айфеловата кула в Париж, бяха затворени поради опасно високи температури.
Въпреки това броят на туристите в Европа продължава да расте, отчасти благодарение на променящия се характер на туристическия сезон. В Южна Европа туристическите области отбелязват увеличение на пристигащите през пролетта и есента, което компенсира значително лекото изравняване на броя на туристите през традиционния летен пик. Това според анализатори от бранша се дължи на комбинацията от повишаващи се температури и нарастващи разходи.
Гърция и Испания, които вече са сред най-популярните дестинации в света, отбелязват бърз растеж. Според данни на ООН през 2024 г. международните посещения в Гърция са се увеличили с 14,7% спрямо нивата през 2019 г. В Испания увеличението е с 12,3%. Цените на хотелските стаи са на рекордни нива и в двете страни, по данни на компанията за имотни анализи CoStar.
В Барселона междинният сезон става толкова популярен, че според пристанищните власти през октомври миналата година в пристанището са пристигнали повече туристи с круизни кораби, отколкото през август 2019 г. В няколко туристически центъра, включително Валенсия в Испания и Катания в Италия, търсенето на ваканционни жилища под наем от май до юни и през октомври и ноември нараства по-бързо в сравнение с пиковия сезон спрямо нивата през 2018 г., сочат данни на AirDNA, която следи пазара на ваканционни наеми.
В комбинация двете тенденции увеличават натоварването върху инфраструктурата. По-горещите и сухи пикови сезони означават по-голямо търсене на енергия за климатизация и по-голямо натоварване върху водните ресурси. По-дългите туристически сезони засилват това натоварване.
Тъй като по-леснодостъпните места стават все по-оживени, туристите се насочват към по-отдалечени селски райони, препълвайки малки градчета като Кала ден Серра. Но физическото пространство също се е свило. Доклад от 2024 г. на група научни институции на Балеарските острови установи, че най-малко 20% от плажовете в Ибиса имат видими признаци на ерозия и че нивото на морето около Балеарските острови вече се е повишило с 18,5 см спрямо прединдустриалната епоха.
Към проблемите с качеството на водата се прибавят и отпадъчните води от трите завода за обезсоляване на водата, които са ключова част от опитите на острова да се приспособи към недостига на вода. През летните месеци заводите работят непрекъснато, без обичайните планирани прекъсвания за поддръжка. През юли тази година резервоарите и подземните водни запаси на острова са били по-малко от една трета от общата им вместимост, според регионалното правителство на Балеарските острови. Без достатъчно дъждове, които да попълнят резервите, островът изсъхва.
Разходите за водна инфраструктура, включително водоснабдяване, обезсоляване и пречистване, са се утроили през последното десетилетие, като регионалното правителство на Балеарските острови е похарчило над 166 млн. евро миналата година за Майорка, Менорка, Ибиса и Форментера.
