От 13-ти до 16-ти януари се проведе 46-тото преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България. В рамките на 4 дни, 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици бе регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха видовете птици и тяхната численост по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Голяма част от малките язовири и рибарниците бяха замръзнали. Въпреки това беше установена по-висока численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване – 90 вида с обща численост от 206 688 индивида.
Екипите успяха да наблюдават и преброят 5851 големи белочели и 32 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответво 2017 големи белочели и 48 червеногуши гъски, а през 2020 г. – 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски. Ненадминат остава резултатът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са: зеленоглавата патица (43 165 инд.), обикновената лиска (28 514 инд.) и световно застрашената кафявоглава потапница (26 206 инд.). Към момента са обработени малко над 90% от данните, които показват, че общата численост на установените водолюбиви видове птици е 206 688 инд., като по време на преброяването през 2021 г. техният брой е бил 190 147 инд., а през 2020 г. - 226 636 инд. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 г. водолюбивите птици у нас са наброявали съответно 404 410 и 652 418 инд.
От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 4 ушати гмуреца, 1112 тръноопашати потапници, 2 кадифени потапници в язовир Огоста и 1490 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 849 къдроглави пеликани, 17550 малки корморана и 84 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, един розов пеликан в язовир Розов Кладенец, 9 белооки потапнци на язовир Овчарица и 173 червени ангъча по река Дунав при село Попина. Общо за страната бяха регистрирани 29 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – една гривеста чапла по река Огоста, 31 малки бели чапли, 11 бели и 18 черни щъркела в Южна България, две гривести и една речна рибарка от района на Бургас.
