Европа е на прага на нова продължителна гореща вълна, която може да постави под сериозно изпитание здравните системи и критичната инфраструктура в редица държави. Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че през следващите дни над Западна Европа ще се установи нов масив от горещ въздух, който ще доведе до опасно високи температури.
Прогнозите сочат, че в Португалия и Южна Испания термометрите могат да достигнат 43 градуса, а Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург отново ще бъдат засегнати от продължителни екстремни жеги. Предупреждението идва само седмици след първата голяма гореща вълна това лято, която вече доведе до хиляди допълнителни смъртни случаи.
В отговор на очакваната ситуация регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге проведе извънредна среща с представители на 41 държави, Европейската комисия и неправителствени организации.
Основният извод е, че страните, които разполагат с предварително разработени планове за реакция при екстремни горещини, успяват по-бързо да предпазят населението си. Въпреки това по-малко от половината държави в европейския регион на организацията имат подобни стратегии.
Първата голяма гореща вълна през юни вече показа колко тежки могат да бъдат последиците.
Във Франция смъртността през последната седмица на юни е нараснала с близо една трета спрямо предходната седмица. Здравните власти съобщават за повече от 2000 допълнителни смъртни случая, като най-засегнати са възрастните хора, пациентите с хронични заболявания и хората, живеещи сами.
Предварителните данни показват, че Франция, Белгия и Нидерландия общо са отчели около 3700 повече починали по време на горещата вълна. От СЗО предупреждават, че реалният брой може да се окаже още по-висок, тъй като последствията от екстремните температури често се проявяват дни след самата жега.
Специалистите предупреждават, че опасността не се изчерпва с високите температури.
Продължителното излагане на жега натоварва сърдечно-съдовата система, затруднява дишането, увеличава риска от топлинен удар, обезводняване и бъбречни усложнения. Особено уязвими остават възрастните хора, малките деца, хронично болните, както и хората, които работят продължително време на открито.
Допълнителен риск съществува и за хората, живеещи в жилища без добра топлоизолация или възможност за охлаждане.
Все по-често екстремните температури поставят въпроси и пред работодателите.
В редица европейски държави синдикални организации настояват за въвеждането на по-строги правила при работа в горещо време. Сред предложенията са повече задължителни почивки, постоянен достъп до питейна вода, осигуряване на сенчести места и промяна на работното време така, че най-тежките физически дейности да се извършват извън най-горещите часове на деня.
Екстремните температури вече оказват влияние далеч извън здравния сектор.
Високите жеги увеличават натоварването върху електропреносните мрежи, създават проблеми за железопътния и автомобилния транспорт, повишават риска от горски пожари и принуждават местните власти да отменят или ограничават обществени прояви. В някои райони болниците вече работят при засилена готовност заради увеличения брой пациенти с топлинни увреждания.
От Световната здравна организация призовават правителствата да не възприемат екстремните горещини като обичайно сезонно явление.
Според експертите всяка държава трябва да разполага със система за ранно предупреждение, ясно разписани инструкции към населението, климатизирани обществени пространства, специална защита за домовете за възрастни хора и механизми за наблюдение на самотно живеещите граждани в най-рисковите дни.
Новата прогноза показва, че Европа все по-често ще се сблъсква с подобни екстремни периоди. Предизвикателството вече не е дали ще има нови горещи вълни, а доколко обществата ще бъдат подготвени да ограничат последиците им. При подобни температури всяко забавяне на реакцията може да струва човешки животи.
