Юни 2024 година е бил най-горещият в историята на света

Юни 2024 година е бил най-горещият в историята на света

Миналият месец е бил най-горещият юни в историята на целия свят. Това съобщи наблюдателят на ЕС за климата, с което рамкира половин година на диво и разрушително време - от наводнения до горещини.

Всеки месец от юни 2023 г. насам е надминал собствения си температурен рекорд в 13-месечна поредица от безпрецедентни глобални горещини, посочват от Службата за климатични промени "Коперник" (C3S).

"Това е нещо повече от статистическа странност и подчертава голяма и продължаваща промяна в нашия климат", коментира директорът на службата Карло Буонтемпо.

"Дори и тази специфична серия от екстремни явления да приключи в някакъв момент, със сигурност ще станем свидетели на счупване на нови рекорди, тъй като климатът продължава да се затопля“, допълва още той, цитиран от БГНЕС.

Според него това е "неизбежно", докато човечеството продължава да добавя в атмосферата газове, които задържат топлината. Средната глобална температура, отчетена през миналия месец, счупи предишния юнски рекорд, поставен през 2023 г. Новият рекорд беше достигнат в средата на годината, белязана от екстремни климатични явления.

През първата половина на тази година изпепеляващи горещини обхванаха обширни части от света - от Индия до Саудитска Арабия, САЩ и Мексико.

Непрестанните дъждове - явление, което учените също свързват със затоплянето на планетата, пък предизвикаха обширни наводнения в Кения, Китай, Бразилия, Афганистан, Русия и Франция.

Горски пожари изпепелиха земи в Гърция и Канада, а миналата седмица ураганът "Берил" се превърна в най-ранния регистриран ураган от пета категория в Атлантическия океан, като премина през няколко карибски острова. Поредицата от рекордни температури съвпадна с „Ел Ниньо“ - природно явление, което допринася за по-топло време в световен мащаб, казва Жулиен Николас, старши учен в C3S.

"Това е част от факторите за температурните рекорди, но не е единственият", казва той пред АФП. Температурите на океана също достигат нови върхове. Рекордните температури на морската повърхност в Атлантическия океан, северната част на Тихия океан и Индийския океан също допринесоха за рязкото покачване на топлината в целия свят.

Температурите на морската повърхност достигнаха отделен етап през юни - 15 поредни месеца с нови рекорди, което Николас определи като "поразително".

Океаните покриват 70% от повърхността на Земята и поглъщат 90% от допълнителната топлина, свързана с нарастващите емисии, водещи до затопляне на климата.

"Това, което се случва с повърхността на океана, оказва важно влияние върху температурата на въздуха над повърхността, както и върху средната глобална температура", посочва Жулиен Николас.

Въпреки това светът е на път да премине във фаза „Ла Нина“, която има охлаждащ ефект.

"Можем да очакваме глобалната температура (на въздуха) да се понижи през следващите няколко месеца", казва Николас.

"Ако тези рекордни температури (на морската повърхност) се запазят, дори и да се развият условията на „Ла Нина“, това може да доведе до това, че 2024 г. ще бъде по-топла от 2023 г. Но е твърде рано да се каже", добавя той.

Глобалните температури на въздуха през 12-те месеца до юни 2024 г. са били най-високите в записаните данни - средно с 1,64°C над прединдустриалните нива, посочват от „Коперник“.

Това не означава, че лимитът за затопляне от 1,5 °C, договорен от 196 държави в Париж през 2015 г., е нарушен, тъй като тази цел се измерва в десетилетия, а не в отделни години.

Но миналия месец учените от „Коперник“ заяви, че има 80% вероятност средногодишните температури на Земята поне временно да надхвърлят границата от 1,5°C през следващите пет години.