17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина. Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Едва 16-годишна е била убита мъченически. В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.
Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.
Празникът на светицата е в третия ден от т. нар. „горещници”. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия.
На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве. От него всеки взема, за да запали домашното огнище.
Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в нея няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Имен ден празнуват Марина, Марин, Маринела.
На света Марина празнува и Созопол. След кратко прекъсване тържественото отбелязване на 17 юли е възобновено през 1992 г. по искането на кмета на общината и с решение на Общинския съвет.
