Основните предизвикателства пред повишаване привлекателността на професията „медицинска сестра“ са ниско заплащане, свръхнатоварване на работното място, неуважително отношение и недооценяване от другите медицински специалисти, липса на кариерна перспектива, нисък имидж на професията. Това се казва в Стратегията за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването на България с медицински сестри и акушерки и за увеличаване най-малко с 30 на сто на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030 г., изготвена от МЗ след решение на Народното събрание.
В Стратегията се казва, че целта е до 2030 г. България да е приоритизирала осигуряването на системата на здравеопазването с необходимите медицински кадри, като е повишила привлекателността на професията „медицинска сестра“, така че страната ни да е в състояние да обучава необходимия брой студенти, които след завършването си да избират да работят именно като медицински сестри в България поради добрите условия на труд, които се предлагат у нас.
Според записаното в Стратегията годишният брой на приетите студенти в специалността „медицинска сестра“ трябва да достигне поне 1 800 души, а правоспособните медицинските сестри да стане 37 141 (увеличение с 8 571).
Минималното основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките трябва да е в размер на 90 на сто от средната работна заплата в България или регламентираното по КТД, според това кое е по-благоприятно за специалистите. От МЗ съобщават, че за осигуряване на необходимото минимално основно трудово възнаграждение (което при посочената средна работна заплата възлиза на 2066,40 лв.) за всички длъжности за медицински сестри и акушерки във второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването са необходими още 6 637 100 лв., а тези средства са заявени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2025г. При увеличаване размера на средната работна заплата ще са необходими допълнителни финансови средства, информира zdrave.net.
Съгласно последната налична информация за минималното основно възнаграждение по договор в тези лечебни заведения за м. юли 2024г. само в едно от общо 120 общински лечебни заведения – СБАЛПФЗ Бургас ЕООД, е постигнато минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на сто от средната работна заплата. В нито едно от общо 61 лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала не е постигнато минимално основно възнаграждение за медицински сестри и акушерки от 90 на сто от средната работна заплата. Във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните основни възнаграждения на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лв. до 1 900 лв.
С цел отбременяване на свръхнатоварените медицински сестри в болниците е необходимо всички задачи, които могат да се изпълняват от лица с друга квалификация, да се поемат от тях. Според МЗ болногледачите и здравните асистенти могат да предоставят общи грижи на пациента – хранене, общ тоалет, съпровождане, наблюдение за отклонения от нормата и уведомяване на медицински специалист; смяна на личното и постелъчното бельо; пренасяне на лекарствени продукти, медицински изделия и биологичен материал; дейности по дезинфекция и хигиена; стерилизация на инструменти, консумативи и материали; подпомагане дейността на медицинските специалисти и др.
„Извършването на посочените дейности от болногледачи и здравни асистенти в значителна степен ще подпомогне медицинските сестри, като намали свръхнатоварването им и им даде възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности, които не могат да бъдат извършвани от лица, обучени в по-ниско ниво. Професиите „болногледач“ или „здравен асистент“ са от професионалното обучение, но не са регулирани и съответно те могат да бъдат упражнявани както от лица, притежаващи свидетелство за професионална квалификация „болногледач“ или „здравен асистент“, така и от лица, придобили необходимите знания и умения в резултат на друго обучение, включително проведено от работодател“, се казва още в Стратегията.
„Държавата трябва да съсредоточи усилията си върху прилагането на Национална комуникационна програма, която да обедини в едно тези цели и да ангажира цялото общество със задълбочаващия се проблем и дефицит на тези специалисти. За целта вместо поредните информационни кампании, следва да бъдат създадени устойчиви политики, които да насърчат конкретни действия, а те от своя страна да доведат до реални резултати. За 2025 г. в проектобюджета на Министерството на здравеопазването са заявени 6 000 000 лв. за изпълнение на посочената Национална комуникационна програма. Разходите ще се увеличават през следващите години съответно до 10 000 000 лв. за 2026г. и по 15 000 000 лв. за всяка следваща година“, се казва в Стратегията.
