Средната брутна часова заплата в Европейския съюз (ЕС) се е повишила от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което представлява ръст от 21,9%. Това показват данни, които обаче не отчитат инфлацията, пише Euronews, цитирани от investor.bg.
Потребителските цени са се увеличили с 25,6% за същия период. В резултат на това кумулативните реални заплати са намалели с 3%, което означава спад в покупателната способност на домакинствата.
И така, как са се развивали заплатите и инфлацията през последните пет години в Европа? Кои страни са печеливши и губещи в реално изражение от 2020 г. насам?
Сред 30 европейски държави реалните заплати са намалели в 12, докато са се увеличили в 18, според данни на Евростат, анализирани от Euronews. Те се базират на брутни заплати в национални валути.
България е категоричният победител, с ръст на реалните заплати от 37,4% между 2020 и 2025 г. в кумулативно изражение. В страната през 2023 г. влезе в сила закон, според който минималната заплата трябва да бъде поне 50% от средната брутна заплата.
Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%) също отчитат ръст над 20%.
Трите водещи страни не са били част от еврозоната през 2020 г. Тъй като някои държави се присъединяват между 2020 и 2025 г., групата на еврозоната е базирана на състава ѝ от 2020 г.
Още три държави извън еврозоната - Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) - също отбелязват реален ръст между 15% и 20%.
В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също регистрират значителни увеличения.
В половината от европейските държави реалните заплати се движат между -5% и +5%, което показва сравнително малки промени.
Сред четирите най-големи икономики в ЕС, реалните заплати намаляват във всяка една от тях. Италия отчита най-голям спад - 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (3,2%) и Франция (3,3%) са малко под средното за ЕС.
Италия също така отчита най-голям спад в Европа.
Тъй като заплатите са брутни, данъчните промени могат да повлияят на крайния резултат. По-ниските данъци означават по-висок нетен доход, а по-високите - по-нисък в този период. Делът на нетния доход варира значително в Европа.
Номиналният ръст на заплатите трябва да надвишава инфлацията, за да доведе до реално увеличение на възнагражденията. Но нивото на заплатите също влияе върху реалния растеж - това е т.нар. „ефект на догонването“.
България има най-ниските почасови заплати през 2025 г., а Унгария и Румъния също са сред петте странни с най-ниски нива.
Икономически е по-лесно една страна да увеличи заплатите от 5,7 евро през 2020 г. до 10,5 евро през 2025 г., какъвто е случаят в България, отколкото държава като Германия да ги увеличи от 28,6 до 34,5 евро.
Ако се разгледат заедно инфлацията и номиналният ръст на заплатите, се вижда по-ясна картина на реалните тенденции.
В кумулативно изражение няколко страни отчитат силен номинален ръст над 60% от 2020 г. насам.
Най-високите увеличения са в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). Но инфлацията също е висока - съответно 34,1%, 53,7% и 44,6%.
За сравнение, Италия отчита най-нисък номинален ръст - 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки че инфлацията там е под средната за ЕС, заплатите все пак не успяват да я изпреварят.
Освен реалните промени, важно е и нивото на заплатите, тъй като почасовото възнаграждение се различава значително между страните.
През 2025 г. България има най-ниска средна почасова заплата - 10,5 евро, докато Люксембург е с най-висока - 49,7 евро.
Това означава, че макар България да догонва останалите, разликата в нивата на заплащане остава значителна.
Като цяло най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските - в Източна Европа.
Дори сред най-големите икономики в ЕС разликата е осезаема: през 2025 г. Германия (34,5 евро) има най-високи брутни почасови заплати, докато Испания (19,5 евро) - най-ниски.
