Дефицитът в държавния бюджет за 2026 г. е планиран да бъде 5.7%. Това стана ясно от думите на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев по време на брифинг в сряда. На него той представи част от основните параметри на план-сметката за текущата година, която трябва да започне да действа от 1 август.
Заложеният официално от Министерството на финансите дефицит се равнява на малко над 7.2 млрд. евро. А планът е "дупката" в хазната да се вмести в законовите рамки (3% от БВП) едва през 2028 г, пише economic.bg.
На въпрос дали Европейската комисия ще се съгласи на този дефицит, предвид че страната вече е в процедура по свръхдефицит, Донев отговори:
Дали ще го приеме ЕК, или не – това е реалният дефицит, който се получава, когато се наложат всички числа. Затова и ЕК излезе с тази процедура, която тече в комитетите и през юли ще влезе за гласуване в Съвета на ЕС.“
Нов дълг също ще се тегли – само седмица, след като правителството вдигна тавана на дълга с 3.8 млрд. евро. По груби сметки на Донев, до края на годината ще трябва да се наберат още 2.2 млрд. евро, като не е ясно дали това ще стане на международните пазари, или на вътрешния.
Ще зависи от моментното състояние на дълговите пазари. там, където е най-изгодно, към такива инструменти ще се насочим“, увери Донев.
Сред основните параметри на Бюджет 2026 са:
- Приходи – 49.561 млрд. евро;
- Разходи – 56.800 млрд. евро;
- Дефицит – 5.7% от БВП;
- Нов дълг – 2.2 млрд. евро;
- Общ размер на държавния дълг – 37.7 млрд. евро (31.1% от БВП за 2026 г.), 44.7 млрд. евро (33.2% от БВП за 2027 г.) и 50.5 млрд. евро (35.2% от БВП за 2028 г.;
- Фискален резерв – в минимален размер 2.6 млрд. евро до края на 2026 г.;
- Средногодишна инфлация – 3.6%.
Приходните мерки включват:
- Повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август – приходен ефект: над 90 млн. евро;
- Повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии с по-висок процент от ръста на минималната работна заплата от 1 август – 40 млн. евро;
- Увеличение на винетните такси с 30% и разширяване на тол системата от 1 август – 53 млн. евро;
- Облагане с 10% на печалбите от хазартна дейност на участниците в хазартни игри – 100 млн. евро. За тази мярка заместник финансовият министър Людмила Петкова уточни, че идеята е да се обложат не самите играчи, а посредниците. Всеки хазартен оператор използва посредник, който получава комисионно възнаграждение на база резултати, в т.ч. привлечени играчи, бонуси и пр. Според Петкова се е оказало, че „значителна част“ от тези печалби не се декларират, не се облагат и съответно се укриват. По думите й, в тази дейност сивата икономика е 40%, а изобщо в България делът на сенчестата икономика е 34.6% от БВП.;
- От 1 август 2026 г. държавните служители ще започнат поетапно да поемат част от личните си осигурителни вноски. Съотношението ще бъде 80:20, като 20% от вноската ще се заплаща от чиновника, а от 1 януари 2027 г. ще се премине към съотношение 60:40, както при останалите работници и служители;
- От 2027 г. същият модел ще бъде приложен и за заетите по специални закони – в отбраната, МВР и въоръжените сили. Предвижда се компенсиране на възнагражденията, така че да се запази достигнатият нетен доход на служителите;
- Отвързване на ръста на заплатите в публичния сектор за някои длъжности, вкл. изборните длъжности, от ръста на средната работна заплата, като мярката ще обхване и държавните предприятия – очакван положителен ефект в размер на 564 млн. евро през 2026 г.
Част от разходните мерки предвиждат допълнителни средства в сферите здравеопазване, образование и култура. Общините ще получат 600 млн. евро по своята програма, които ще се използват, за да се разплатят възникнали задължения към тях към края на 2026 г.
Капиталовите разходи през 2026 г. са предвидени в размер на 9.360 млрд. евро, в т.ч. с национално финансиране 4.28 млрд. евро и с европейски финансиране 5.331 млрд. евро, вкл. проектите по ПВУ.
В проектобюджета се очаква да има и специално приложение с приоритетни инвестиционни проекти.
След като ден по-рано бе разпространена непотвърдена информация, че правителството ще замрази минималната работна заплата (МРЗ) до 2028 г. на 620 евро, Донев изтъкна, че „това е напълно невярно“.
"Няма как да я замразим за 2026 г., защото тя вече е определена. Решения за 2027 г. няма и предстои съвместна работа между финансовото, социалното министерство и социалните партньори за разработване на механизъм, по който да бъде определен нов размер на МРЗ“, уточни Донев.
