Медийни компании, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и браншови организации в сферата на хазарта се обявиха против промените в Закона за хазарта. Измененията бяха предложени от ГЕРБ и ДПС= Само три дни бяха предвидени за дискусии по промените между първо и второ четене.
Организациите обръщат внимание както на непрецененото въздействие на промените върху държавния бюджет, така и на влиянието им върху медийния пазар. Според тях забраната на хазартни реклами ще доведе до пренасочването им към сайтове с непроследима собственост и социални мрежи, които не подлежат на регулация, пише investor.bg.
Промените в Закона за хазарта ще имат трайни негативни последици върху приходите в държавния бюджет, върху самите лицензирани организатори на хазартни игри и производители на игрално оборудване, върху инвестициите и заетостта в сектора, както и за българския спорт, медиите и обществото като цяло, се посочва в позиция, подписана от Българската гейминг асоциация (БГА), Българската асоциация на хазартните дейности (БАХД) и Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България, и цитирана от БТА.
Те отчитат като най-голям негатив от промените опасността клиентите да са пренасочат към нелегалния хазарт, при който липсва регулация, няма гаранции за спазване на правилата срещу пране на пари и няма постъпления от данъци и такси за държавата.
Организациите се обявяват за това рекламата на хазарт „да бъде разумно ограничавана“.
Те обръщат внимание и на това, че забраната на рекламата силно ще ограничи приходите на редица спортни клубове, федерации и други спортни организации и ще лимитира възможностите за намиране на спонсори за организаторите на спортни събития.
Забраната за откриване на игрални зали в малки населени места за операторите е необоснована и непропорционална и липсва анализ как това ще се отрази на държавния бюджет или върху заетостта, и предлагат, ако подобна мярка бъде наложена, тя да засяга населени места с население под 1000 или 2000 души.
„Не по-малко ще бъде негативното въздействие на мярката и върху българските медии, които ще загубят съществена част от рекламните си приходи“, пише в позицията.
„Мярката е доста странна и изглежда като натиск върху тези, които могат да бъдат засегнати, защото огромната част от сайтовете в интернет няма да бъдат засегнати. Те не са легални. Ще бъдат засегнати тези, които са на светло и плащат данъци“, каза пред bTV Станимир Въгленов, директор "Онлайн проекти" на групата на "24 часа" и член на УС на Организацията за интерактивна реклама (IAB). Той обърна внимание не само на социалните мрежи, които не попадат в обсега на регулацията, но и на множеството медии, чиято собственост е неясна, но имат голяма аудитория.
„Част от тях са регистрирани в Русия. Говоря за псевдоновинарските сайтове, които крадат съдържание от големите медии и го преобразуват. Пускат каквото си искат, което представлява най-голям интерес според тях. Пускат платени материали, незнайно от кого. Пускат и много реклама“, каза Станимир Въгленов. Той подчерта, че именно към тях ще се насочи хазартният бизнес.
„Преди избори целите са ясни и не са приятни. Най-общо казано - това е натиск“, подчерта той.
„Лишаването на част от медийната индустрия от рекламни приходи ще има пряк резултат върху достъпа на българската аудитория до спортно съдържание и качествено публицистично медийно съдържание“, посочиха в своя позиция и от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Промените, които ще бъдат гласувани на второ четене на извънредно парламентарно заседание във вторник, предвиждат да няма реклами на хазартни игри в радио и телевизионни програми, както и в печатни произведения и сайтове. Забранява се и рекламата на обществени места, включително фасади на сгради, а рекламни билбордове могат да се поставят само на разстояние не по-малко от 100 метра от училища.
Същевременно рекламата ще бъде позволена върху обекти за организиране на хазартни игри, както и върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове и сдружения, но не и върху екипировка, продукти или материали, предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни деца. Измененията предвиждат и казина и игрални автомати да има само на урбанизирани територии с население над 5000 души.
