Юбилейното 50-то издание на преброяването на зимуващите птици в България, което се проведе от 15 до 18 януари в цялата стана, приключи успешно. В рамките на 4 дни 45 екипа от експерти и доброволци на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 300 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е била с високо ниво и на много места са липсвали т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-студеното време, особено в Северна България, голяма част от малките язовири и рибарници са замръзнали изцяло, уточняват от дружеството.
Установената численост на зимуващите водолюбиви видове птици, при обобщени резултати от над 95% от водоемите, е по-висока спрямо данните от миналогодишното преброяване – 99 вида с обща численост 326 982 индивида.
За сравнение през миналата година са били регистрирани 90 вида с обща численост от 249 958 индивида. Числеността е по-висока и спрямо данните от 2024 г. (97 вида с обща численост от 280 956 индивида), 2023 г. (88 вида с обща численост 206 239 индивида) и 2022 г. (90 вида с обща численост 206 688 индивида). Все пак тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 г. са регистрирани съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
И тази година се запази тенденцията за ниска численост на зимуващите диви гъски в страната. Екипите успяха да наблюдават и преброят общо 16 198 големи белочели, 171 сиви гъски и 184 индивида от световно застрашената червеногуша гъска. Ненадминат остава броят им през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
Както при предишни години, и при това преброяване трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: обикновената лиска (62 825 инд.), зеленоглавата патица (59 562 инд.) и големият корморан (49 516 инд.).
От световно застрашените видове са установени 8852 кафявоглави потапници, 3 кадифени потапници в морето близо до Китен, 1835 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и 1 индивид в Защитена местност „Ятата“, 3 ушати гмуреца (2 индивида в морето при Приморско и 1 – в язовир Розов кладенец) и 1998 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Сред интересните наблюдения са още и: планинска потапница в морето при Приморско, белобуза гъска при язовир Абланица, черна гъска при Аркутино, 21 079 фиша, 88 белооки потапници, 9 големи водни бика, 155 звънарки, 10 големи брегобегачи, 1490 неми, 603 пойни и 211 тундрови лебеда, 387 черногуши и 5 червеногуши гмуркача, 2 сиви жерава до Алдомировското блато, 56 морски орли, 52 големи черноглави чайки в района на Бургас, 1 голяма черногърба чайка в язовир Тръстиково, 2 пъстроопашати крайбрежни бекаса при Поморийско езеро, 1 траурна потапница в морето при Резово, 23 големи, 107 средни (2 индивида по река Дунав при Долни Вадин) и 161 малки ниреца, 88 големи свиреца, 791 къдроглави и 6 розови пеликана, 18 693 малки и 376 качулати корморана, 1776 розови фламинго, 182 червени и 4380 бели ангъча, 2346 големи, 9 червеноврати и 2256 черноврати гмуреца, 84 саблеклюна, 68 черни щъркела, 3895 големи бели чапли.
Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 1 речна рибарка в морето при Черноморец, 6 малки бели чапли в Пловдивско и Бургаско, 32 нощни чапли (30 индивида в Бургас и 2 индивида в блатата при Долни Богров), 6 бели лопатарки, 3 бели щъркела и, 2 летни бърнета при река Марица в Пловдив и др.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа, Азия и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част, от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове в реален риск от изчезване.
