Първите записани в социалната градина, наречена „Грижовник“, са 9 жени и 1 мъж, които са на възраст между 70 и 80 години. Всички те страдат от по-лека форма на деменция и имат нужда от постоянни грижи, които често се оказват предизвикателство за близките им. В социалното заведение, което е безплатно като услуга, възрастните хора имат различни занимания през целия ден, като музикотерапия, арттерапия, социално кафене, разходки на открито с придружител.
В грижите за тях ще помагат и студенти по медицина от университет „Асен Златаров“. Идеята за градината е дошла от близки на хора с деменция. Заради големия интерес вече има и над 20 души в листа на чакащите.
„Идеята дойде от потребността на самите близки на тези хора с деменция. Те няколко пъти ни подаваха заявка за това, че имат нужда от такава услуга, да оставят близките си някъде, където ще се погрижат професионалисти за тях и да си ги вземат след работния ден. Те често ги заключват точно с притеснението да не излязат навън. Оставяйки ги вкъщи обаче рискуват те да запалят нещо, да излязат на терасата и това създава едно голямо притеснение за тях. И така решихме да създадем „Грижовник“, разказва Валентина Станкова – управител на Домашен социален патронаж – Бургас.
Програмата е много богата, като идеята е първо да се създаде едно социално общество на тези хора, да имат пространство за общуване, за разговори.
„През първата седмица за нас – като екип, беше малко по-притеснително дали те ще съумеят да устоят през целия ден в това помещение. Колегите обаче толкова интензивно ги ангажират с разнообразни мероприятия, че те привикнаха бързо.
Денят започва със закуска с рехабилитация. После имаме т. нар. „социално кафене“ - разговор с групов психолог, в който се обсъждат конкретни теми всеки ден. Това е една група за споделяне за разговори. Ако някой иска да полегне, имаме възможност и за това. Имаме отделно спално помещение. Следобед продължаваме с ерготерапия. Това са всички дейности от ежедневието, които всъщност ние правим несъзнателно – отключване, заключване, отваряне на кранчето на мивката, за тях вече е доста сложно като действие. Даже сме направили голямо ерготерапевтично табло, в което те да се упражняват“, допълва още Валя Станкова.
„Целта на заниманията е да активираме деня, да се движат, да отпуснем мускули или пък обратното - да повлияем на всички дейности от ежедневието, в които те намират трудности, да върнем радостта от живота им, ще се опитаме поне, ще дадем всичко от себе си! И да се социализират, да имат приятелства, да са сред хора, усмивката на лицето им отново да се появи - това е целта като цяло!”, коментира усмихнатата рехабилитаторка Деница Пантова.
“Всичко ни харесва тук. Правим гимнастика, имаме и приятели тук, пеем си песни, говорим си неща, които са като за нас“, споделят самите възрастни хора.
Доволни са и близките им. “Тя се чувства добре, аз съм много спокоен, изобщо смятам, че това е една перфектна организация. Нищо не ме притеснява. Просто съм сигурен абсолютно, че тук може да прекарат много добре. Съпругата ми не може и за минута да остане сама, трябва постоянно да има човек с нея, да има придружител, а тук се чувства отново себе си. Само който има близък човек с деменция, може да разбере какво облекчение е това за нас“, споделя Панайот Калафатев, който води в градината съпругата си Елена.
