В полунощ официално започна предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 19 април. Тя ще продължи до 17 април.
14 партии, 10 коалиции и един независим кандидат ще се борят за гласовете на избирателите за попълване на 240 места в Народното събрание. Общо 4786 кандидати са регистрирани за участие в изборите, от които 1439 са жени, а 3347 – мъже.
Над 35 000 българи вече са подали заявление за гласуване в чужбина, като крайният срок изтича на 24 март.
До 28 март ЦИК ще определи броя на секциите и местата, където ще бъдат създадени.
Над 6 600 000 са избирателите с право на глас на предстоящия вот през април.
С началото на предизборната кампания Централната избирателна комисия не просто даде старт на поредния политически сблъсък. Тя очерта рамката, в която този сблъсък ще се случва – с ясни правила, срокове и ограничения, които би трябвало да гарантират честност и равнопоставеност.
До 17 април политическите сили ще имат близо месец да търсят доверието на избирателите. Месец, в който думите ще са основното оръжие, а обещанията – валутата на вниманието. Вотът на 19 април обаче ще постави рязка граница – тогава всяка форма на агитация ще бъде забранена. Ден по-рано, на 18 април, в т.нар. ден за размисъл, също ще важи тишина – поне по закон.
На теория правилата са ясни. Кампанията може да се води свободно – чрез медии, срещи, събрания. Участниците имат право да говорят, да убеждават, да присъстват. И най-важното – трябва да имат равен достъп до публичността. Това е основата на всяка демократична кампания – равен старт и равни възможности.
Но практиката често задава друг въпрос – доколко тези равни условия са реални?
ЦИК поставя и ясни граници – без агитация в деня за размисъл и в изборния ден, без публикуване на социологически данни, без послания, които насаждат омраза или нарушават добрите нрави. Кампанията трябва да бъде на български език – още един детайл, който цели яснота и достъпност.
Важни са и сроковете. До 24 март българите в чужбина могат да заявят желание да гласуват. До 4 април – тези, които искат да упражнят правото си по настоящ адрес. Това са административни детайли, които обаче често решават реалното участие.
Финансовата страна също е под контрол – с лимити на разходите и с така наречените „медийни пакети“ за по-малките формации. На теория това трябва да осигури баланс. На практика обаче остава въпросът дали ресурсът и влиянието могат да бъдат изравнени само с правила.
Медиите също влизат в тази уравнение – с изискване за равни условия и прозрачни тарифи. Но и тук остава сянката на съмнение – равни цени не винаги означават равен достъп до внимание.
Кампанията започва подредено, почти стерилно, с ясно разписани норми. Но истинската ѝ същност тепърва ще се прояви – в посланията, в сблъсъка на идеи и в начина, по който политиците ще използват или ще заобикалят тези правила.
