Бившият премиер Иван Костов отправи критики към управленската програма на „Прогресивна България“, като постави два основни акцента – липсата според него на достатъчно ясни и измерими цели за развитието на страната и необходимостта съдебната реформа да промени системата, а не само хората в нея.
В предаването „Тази сутрин“ по bTV Костов заяви, че в програмата са разписани конкретни задачи, но не вижда достатъчно ясно посочено къде трябва да стигне България след изпълнението им. Като примери той посочи доходите, здравеопазването, образованието, сигурността и качеството на живот.
Според бившия премиер политиците трябва да заменят общите обещания с конкретни показатели, по които обществото да може да оцени резултатите от управлението.
Костов свърза тази необходимост и с присъединяването на България към ОИСР. По думите му членството поставя държавите в среда, в която развитието се оценява чрез международно съпоставими показатели, а не чрез общи политически формулировки.
Според него управлението трябва първо ясно да покаже къде се намира България по ключови показатели за благосъстояние, а след това да определи конкретните резултати, които иска да постигне до края на мандата.
Вторият основен акцент в изказването му беше съдебната реформа.
Костов предупреди, че изборът на нов Висш съдебен съвет и нов главен прокурор сам по себе си не означава реформа. Според него проблемът през годините е бил, че различни управления са се концентрирали върху смяната на ръководни фигури, вместо върху изграждането на правила, които да гарантират независимостта на съдебната власт.
Затова очакването му към настоящото управление е не просто да смени състава на институциите, а да постигне структурна промяна в начина, по който функционира системата.
Темата остава актуална и на европейско ниво. Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г. продължава наблюдението върху функционирането на правосъдните системи, борбата с корупцията и институционалните механизми в държавите членки.
Посланието на Костов към управляващите се свежда до две конкретни очаквания – измерими резултати за развитието на страната и съдебна реформа, която променя правилата, а не просто лицата.
