България ще поиска извънредни доклади за влизане в еврозоната тогава, когато сме готови за това, каза пред bTV финансовият министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че в момента страната не покрива критерия за ценова стабилност, макар и само с 0,1 процентен пункт, но според нея притеснението в момента е за „стабилността на публичните финанси“.
„Има процедура, свързана с това да бъдем изслушани в рамките на Еврогрупата, да бъде представена картината по отношение на публичните финанси на България в средата на февруари. Едва след това представяне в рамките на Еврогрупата ще видим какви са показателите, покрива ли България критерия за ценова стабилност и съответно – ако покриваме всички критерии, ще подадем искане за конвергентен доклад така, както изисква решението на българския парламент“, каза Петкова.
„Според мен очакванията са да се види дали ние ще се справим с това България да внесе бюджет, който да е с дефицит до 3% от БВП така, както предвиждат Маастрихтските критерии и Законът за публичните финанси“, каза Петкова.
От страна на европейските институции е налице очакване България да покаже устойчивост по отношение на всички тези показатели, свързани с ценовата стабилност, посочи тя.
Петкова отбеляза, че страната първо трябва да изготви Закон за бюджета за 2025 г., който да отговаря на изискването за 3% дефицит, а по отношение на критерия за ценова стабилност прогнозите са оптимистични.
„До 20 февруари европейските институции очакват от нас да представим структурно фискалния план на България, който трябваше да бъде представен до края на миналата година, но за нас беше направена отстъпка. Той е до 2028 г. и дава визия и хоризонта за това доколко устойчиви ще бъдат публичните финанси на България в следващите три години“, каза тя.
ГЕРБ са готови да променят Закона за БНБ, но само ако се наложи
Депутатите от ГЕРБ-СДС са отказали да подкрепят промените в Закона за Българската народна банка, които регламентират подаването на оставки от управителя или подуправителите на БНБ, ако приемат поста служебен министър, защото чакат решението на Конституционния съд за промените в Конституцията, обясни Петкова. Тези поправки бяха внесени във връзка с изразени тревоги от страна на европейските институции за независимостта на централната банка, ако неин гуверньор стане служебен премиер, а после се върне на поста си.
„Ако решението на Конституционния съд се забави и в същото време текат разговорите с ЕЦБ, разбира се, ние ще предприемем необходимите мерки и ще внесем законопроекта“, каза Петкова. Запитана многократно защо все пак този законопроект не е бил приет в зала, тя коментира, че „е въпрос на решение и на разговори с ЕЦБ – доколко те биха могли да изчакат с един такъв аргумент от наша страна, че в момента очакваме решение на Конституционния съд“.
„Дупката“ в бюджета ще се пълни, но не за сметка на заплатите в МВР
„Безспорен факт“ нарече финансовият министър „дупката“ в бюджета от 18 млрд. лв. На въпрос как тогава ще се спази правилото за дефицит до 3%, ако при тази стойност на недостиг той е 9%, Петкова отговори: „От тези 18 млрд. лв., ако приспаднем дефицита, който е съобразно Закона за публичните финанси – до 3%, остават по-малко от 18 млрд. лв. за покриване със съответните мерки“.
Тя отказа да коментира кои са конкретните мерки, обсъждани в Министерството на финансите, но посочи, че се търси начин за увеличаване на приходите и събираемостта и там, където е възможно – „да минимизираме определени разходи“. Тези разходи обаче няма да са за сметка на ръста на заплатите в Министерството на вътрешните работи, стана ясно от думите на Петкова.
„Целият сектор „Сигурност“ е изключително важен и ключов за България. С членството на България в Шенгенското пространство, с всички наши нови ангажименти, които възникват, тази система в МВР трябва да има подготвени и мотивирани хора, които да работят там“, каза тя и припомни, че ГЕРБ-СДС са от вносителите на законопроекта за повишаване на заплатите в системата.
По думите ѝ той ще струва 1,2 млрд. лв., които ще бъдат покрити от приходите в хазната. Тя коментира, че проблемът в бюджета е, че разходите надвишават приходите и повтори тезата на Международния валутен фонд, че липсват реформи по отношение на приходите, които да покрият нарастващите разходи.
Припомняме, че при посещението си през 2024 г. Мисията на МВФ предложи въвеждането на прогресивен данък, възстановяване на ДДС от 20% за всички сектори и сериозна реформа в пенсионната система.
По думите на Петкова обаче планове за повишаване на данъци с бюджета за 2025 г. няма, а темата за ДДС за хляба и ресторантите подлежи на анализ.
Мерките, които ще бъдат заложени в новия бюджет, ще бъдат обсъдени в Съвета за съвместно управление и тези, които получат одобрение, „ще бъдат възприети“, а останалите – преосмислени. Тя обаче не пожела да навлезе в конкретика, защото „ситуацията е много динамична“.
Реформите, които залагаме с бюджета, ще бъдат свързани с основните политики на партньорите в управлението, заяви тя.
На въпрос дали ще бъде намалена ставката за ресторанти и хотели на 9%, а за хляба – на 0%, Петкова каза, че в момента се правят анализи.
„Правим анализи, знаем колко е важно това да се случи, анализираме има ли възможности в тези посоки. Всичко, което зависи от нас, ще бъде направено“, каза Петкова.
Новият финансов министър коментира и реформите, необходими за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Петкова заяви, че няма пречка законопроектите за личния фалит и подателите на сигнали да бъдат разгледани и приети.
Влизането в еврозоната – „политическо решение“
Още през февруари ще поискаме конвергентен доклад, каза малко по-късно пред журналисти в парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
„България ще влезе в еврозоната, това е политическо решение и ако това не стане, ние нямаме място в коалицията“, каза той и припомни, че по времето на управлението на ГЕРБ България е влязла в европейския банков съюз.
При встъпването си в длъжност като министър на финансите Теменужка Петкова заяви, че „имаме възможност да влезем в еврозоната и този шанс не бива да бъде пропилян“. Настоящият ѝ заместник и доскорошен финансов министър Людмила Петкова тогава обяви, че до края на януари е добре да се подаде искането за конвергентни доклади и „такива са водените преговори с ЕК и ЕЦБ“.
