В навечерието на Световния ден на спешната помощ ситуацията със спешните екипи у нас е все по-трагична. В системата трайно липсват 500 лекари, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна 4000 лева. Повече от половината места остават незаети. В повечето държави от ЕС отдавна е направен анализ, че лекарският труд в линейките е изключително скъп и затова там са оставени единични лекарски екипи, които поемат само строго специализирани случаи.
Във всички останали ситуации спешността се осигурява от парамедици. Парамедикът не може да замени лекаря, но специалното му обучение позволява стабилизиране, поддържане на жизнените показатели и спешен транспорт до най-близкото лечебно заведение, където пострадалият се поема от обучен лекарски екип. Доказано е, че в държави, в които парамедиците са внедрени в системата на Спешната помощ, смъртността при инциденти е намаляла с над 70%.
У нас няма воля за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. Всичко това се измерва в загубени човешки животи, тъй като липсата на екипи бави обслужването на адресите и спешното транспортиране. Масово и в много региони в страната е напълно невъзможно спазването на „златния час“ при тежки спешни състояния и инциденти, алармират от Съюза на парамедиците в България.
Съюзът на парамедиците в България вече цяла година работи по този казус, но въпреки десетките срещи, участието в комисии и работни групи, стъпките напред са много бавни. Парамедици продължават да бъдат наемани в спешни центрове на други длъжности, без да се регламентират точно техните задължения. Други се отчайват и избират емиграцията като единствената възможност за реализиране в професията. Трети започват работа в лечебни заведения или обезпечават с уменията си спортни състезания, филмови продукции, детски лагери.
Съюзът на парамедиците направи анализ на свободните работни места, обявени от 27-те центъра за Спешна помощ в страната. Във всяко от ЦСМП-тата търсят поне 10 лекари. Често се срещат призиви като „спешно назначаваме“ и въпреки това назначения няма. Свободни стоят и бройки за медицински сестри и фелдшери. Трансформирането им в длъжности за парамедици би помогнало на системата и пациентите изключително много. Според отговор на наше писмо от МЗ това е в правомощията на всеки директор на ЦСМП и не може да бъде централно разпоредено от министерството. Въпреки че част от ЦСМП са записали в плановете си за развитие назначаване на парамедици, това се случва трудно.
Има положителна практика в ЦСМП – София, Пловдив и Бургас, но в други области на страната – не, макар че някъде свободните места достигат до 60%. В област Враца например търсят 10 лекари. Подобно е положението и в Силистра.
Друг проблем е, че въпреки наличието на единни протоколи за работа в спешна помощ, във всяка от областите се работи по различни правила. Липсва задължителна едногодишна подготовка по спешна помощ за всички заети – лекари, сестри и друг персонал. Без подобна подготовка е невъзможно да работиш в Спешна помощ в Евросъюза, а тук заради липса на кадри се назначават лекари, които нямат нищо общо с оказването спешна медицинска помощ, а оттам страда качеството.
Затова в днешния ден на спешната помощ трябва не само да изказваме признателност и благодарност на заетите в системата, а да признаем грешките, да направим равносметка и да начертаем път напред, защото утре линейка може да чака всеки един от нас, обобщава Ива Пехливанска - председател на Съюза на парамедиците в България.
