Популярно наречената „такса водомер“ е била представена неясно и е породила неверни интерпретации сред обществото. „Такса водомер“ не съществува, а в първоначалния вариант на законопроекта е заложена компонента, която не води до увеличение на цената на водата за гражданите, обитаващи основното си жилище целогодишно.
Това обясни председателят на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Николай Нанков пред представители на парламентарното мнозинство. В работната среща участваха и депутатите от ГЕРБ–Бургас Станислав Губеров и Любен Дилов.
Промяната е част от по-широк пакет в Закона за ВиК, необходим за продължаване на реформата в сектора и изпълнение на европейски изисквания по Плана за възстановяване и устойчивост. Основната цел е справедливо разпределение на разходите за поддръжка на водната инфраструктура, включително в райони с ниска целогодишна обитаемост.
Предложената компонента е насочена към собственици на втори и следващи имоти – например сезонни жилища в курортни комплекси, вили в планината или наследствени къщи на село, които се използват рядко. За тези имоти инфраструктурата трябва да бъде поддържана постоянно, независимо че реалното потребление на вода често е минимално. В момента разходите за такъв достъп не се покриват чрез заплащането на потребеното количество.
Затова се предвижда символична ставка – около 10–15 стотинки месечно – за гарантиран достъп до водоснабдяване във втори, трети или четвърти имот, дори когато няма реално потребление. Подобни механизми се прилагат в редица държави от Европейския съюз, особено в страни с развит туризъм.
Представителите на мнозинството категорично подчертават, че промяната не засяга граждани с едно основно жилище. Тя цели да въведе по-справедлив модел, при който собственици на имоти с по-висока стойност – включително с басейни и луксозни съоръжения – допринасят пропорционално за поддръжката на системата.
Паралелно се предлага въвеждането на диференцирана тарифа: до 10 кубически метра месечно потребление цената остава непроменена, а над този обем се заплаща по-висока ставка. Тази мярка засяга единствено потребители, които не ограничават използването на питейна вода за цели извън битовите нужди.
Важно е да се отбележи, че в закона е заложен механизъм за социална поносимост, който не позволява цената на водата да расте безконтролно спрямо доходите в дадена област.
След обществените реакции и признаването на комуникационни пропуски, управляващото мнозинство пое ангажимент между първо и второ четене да коригира спорните текстове, за да не се допуска напрежение и да се гарантира прозрачност. Целта е модернизация на водната инфраструктура, защита на социално уязвимите граждани и по-справедливо разпределение на разходите.
