„По последна информация се очаква дефицитът в бюджета на Здравната каса да е около 40 милиона, но преди надлимитната дейност на болниците да се прехвърли за догодина, тоест да се „изчисти“ една част от дефицита. Отделно от това фармацевтичните компании имат да връщат малко над 500 млн. лв. Най-вероятно обаче няма да има актуализация на бюджета на НЗОК и до края на годината ще се опитат да задържат този здравен бюджет, а това води след себе си всичките останали червени лампи, които светят ярко от началото на лятото“. Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков.
Той подчерта, че това, което се случва с финансите на здравната система, не е по-различно от случващото се с финансите на държавата изобщо.
По думите му счетоводното нагласяне на бюджета, така че да изглежда добре заради еврозоната, е довело до замъгляване на хоризонта по отношение на държавната хазна и как държавата да се справи до края на годината.
Шарков обясни, че през последните няколко години има множество стъпки за увеличаване на публичните разходи без компенсация от публични приходи.
Сега 1,7 милиона души внасят в Здравната каса 60% от бюджета ѝ, а здравни услуги потребяват 5 млн. души, най-много деца и пенсионери. В същото време държавата внася едва 40% за деветте групи, които осигурява – администрация, армия, деца възрастни, припомни икономистът.
Той се спря и на темата за размера на здравната вноска, която не е променяна от много години.
„В здравния сектор се обсъжда увеличение на 10%, като най-вероятно ще има поетапно преминаване, за да няма шокове“, подчерта Аркади Шарков.
Той допълни още, че диспропорциите във финансирането на различните сегменти на здравната система също не са малки – твърде много средства се отделят за лекарства и за болнична помощ, а не за извънболнична, за което страната ни е критикувана от ЕК; доплащането е много голямо.
Аркади Шарков отбеляза още, че тепърва следва да се приеме законодателство за медицинските изделия спрямо вече активна европейска директива, което означава, че ще има по-сериозна регулация и по отношение на цените и на качеството им, както е и при лекарствата.
Друга болна тема е недостатъчното финансиране на рехабилитацията и следоперативните грижи, както и на хосписната грижа, като наредбата за нея не е актуализирана от близо 20 години, отбеляза икономистът.
