Назначаване на парамедици в училищата ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри. Анализ, направен от Съюза на парамедиците за медицинската помощ в училищата показа, че това са предимно инциденти, травми и неотложни състояния. Парамедиците са квалифицирани именно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в училищата обаче ограничава училищните ръководства да наемат само медицински сестри и фелдшери. В България не достигат 30 000 медицински сестри, а професията „фелдшер“ вече не съществува – заменена е от „лекарски асистент“. Поради тази причина има и учебни заведения, които не могат да осигурят нужното „медицинско лице“.
Съюзът на парамедиците в България предлага на МЗ в стратегията за увеличаване броя на сестрите да се обмисли възможността за промяна в Наредбата, за да могат и парамедиците да бъдат назначавани в училищата. Така ще се намали недостигът на медицински специалисти в училищното здравеопазване, ще се облекчи работата им, ще се даде възможност квалификацията на медицинската сестра да се използва там, където е особено ценна – в болничната и доболничната помощ. Парамедиците в училищата биха спестили значителен финансов ресурс на държавата, тъй като обучението им е по-кратко и специализирано.
„Проведохме много разговори с колегите от училищното здравеопазване. Нашата цел категорично не е замяна на медицинските сестри с парамедици, а модел на сътрудничество и облекчаване на работата им, каквито практики има и в редица европейски държави“, коментира адв. Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците. Съюзът изготви анализ за дейността на медицинските специалисти в училищата. По Закона за достъп до обществена информация до всички области в страната бяха изпратени запитвания за най-честите случаи, обслужвани от медицинските специалисти в училищата в предходните две учебни години – 2022/2023 и 2023/2024.
В едно средностатистическо училище с 700-1000 ученици, се регистрират между 100 и 300 посещения в здравния кабинет годишно. 10% от случаите са за инциденти, при които се налага обработка на рани. Още 10% заемат случаите на влошаване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за състояния като повишена температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, ухапване от насекоми, обриви, вадене на кърлеж и т.н. Екип на ЦСМП се вика в 1% от всички случаи – не повече от 3 пъти годишно за едно училище. В София например, при 174 училища, за една учебна година екипи на ЦСМП са викани в 100 случая, т.е. средно 2 пъти годишно на училище. За една учебна година столичните училища отчитат 32924 посещения в здравен кабинет, т.е. 190 посещения средно за едно училище – по едно на ден.
„Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в училище тя веднъж в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят за какво ли не Тя попълва журнали, пише справки, изготвя планове за здравна просвета и хигиена, участва включително в професионалната ориентация на учениците. Част от тези задачи могат да бъдат поети от парамедик. В Наредбата за здравните кабинети в детските градини и училищата е записано, че в тях се осъществява медицинско обслужване на спешните състояния при децата и учениците до пристигането на екип на центъра за спешна медицинска помощ. Нито медицинската сестра, нито парамедикът могат да поставят диагнози и да изписват лечение. Това прави лекарят, а лекар в училище няма. Затова медицинският специалист в училище има правомощия само да окаже първа помощ, да уведоми родителите и личния лекар на детето и да извика ЦСМП“, посочва адв. Ива Пехливанска. Много парамедици и сега работят в детски лагери, придружават спортни отбори на състезания, аргументира се тя.
Част от медсестрите, например, споделят, че учителите често пращат в кабинетите им деца, особено първокласници, само защото „плачат“ или „са разстроени“, а учителят иска да се увери, „че не го боли нещо“. „Медицинската сестра не може да предпише лечение дори при главоболие, защото няма това право. И се явява психолог и социален работник“, коментира адв. Пехливанска.
В случаи на зъбобол, болка в ушите, температура, чуждо тяло в окото, или болки при месечен цикъл, единственото, което сестрата може да направи, е да прати детето вкъщи и да уведоми родителя. „Сестра от професионална гимназия разказа, че е имала припаднал ученик от глад. Купила му е закуска, той споделил, че често му се случвало – гледала го баба му, майката била в чужбина, бащата ги изоставил. Момчето имало нужда някой да го изслуша. Това са много човешки истории, но са далеч от професионалната квалификация на един специалист по здравни грижи“, даде пример адв. Пехливанска.
В редица европейски държави също няма практика в училищата да бъдат назначавани медицински сестри, защото техният труд е твърде квалифициран и скъп. Европейската практика демонстрира значителна ангажираност към осигуряване на здравни услуги на учениците, прилагайки гъвкави и интегрирани решения. В Германия училищата сътрудничат с местни здравни служби, а за регулярни прегледи учениците се посещават от лекари. В Австрия училищата също не наемат собствен медицински персонал, а учителите се обучават как да се справят с хронични заболявания – например деца с диабет. По подобен начин се работи и в Швейцария.
Държавите, в които медсестрите работят в учебните заведения, но и са отговорни също за ваксинации, контрацепция, здравословен начин на живот са Финландия, Швеция, Норвегия, Франция, Дания. Там всяко училище разполага с медицински екип със сестра, социален работник и психолог.
Във Великобритания пък няколко училища споделят една медицинска сестра, а спешните случаи се обслужват от парамедици. Назначени са и социални работници, които се грижат за психичното здраве. При спортни прояви и големи събития училищата в Европа допълнително осигуряват парамедици.
