Близо 3,6 милиона души въртят икономиката, но статистиката показва скромен напредък. Услугите дърпат напред, индустрията ги следва, а земеделието остава на опашката.
Българинът работи, икономиката расте, но когато теглим чертата, резултатът не е особено впечатляващ. Производителността на труда у нас се е повишила с едва 0,8% през 2025 г. спрямо предходната година. Това показват актуализираните данни на Националния статистически институт (НСИ).
При това първоначалните сметки бяха малко по-оптимистични. През март статистиката отчете ръст от 0,9%, но след ревизията и тази скромна стойност беше коригирана надолу.
Колко изкарва икономиката от един работещ?
През 2025 г. близо 3,6 милиона българи са били заети в икономиката. Заедно са навъртели над 5,78 милиарда работни часа.
Сметката на НСИ показва, че на един зает се падат средно 32 414 евро от брутния вътрешен продукт за година. Или казано по-просто – всеки работещ създава средно по 20,1 евро БВП на час.
Тук обаче има една важна подробност. Това не са парите, които човек прибира в джоба си в края на месеца. Става дума за стойността, която икономиката произвежда, а не за заплатата на работника.
И докато БВП на един зает отчита леко покачване, брутната добавена стойност на работещ се е увеличила реално само с 0,4%. На отработен час ръстът е малко по-добър – 1,5%.
Услугите водят хорото, земеделието диша праха им
Разликите между секторите са сериозни. Най-добре по показателя производителност се представят услугите. Там един работещ създава средно 30 190 евро добавена стойност годишно, или 18,4 евро на час.
Индустрията е по петите им с 28 545 евро на зает и 17,1 евро за всеки отработен час.
В земеделието обаче картината е съвсем различна. Там добавената стойност на един зает е едва 5984 евро годишно, или 4,4 евро на час. Разликата с услугите е приблизително пет пъти.
С други думи, икономическата стойност, създавана от един работещ в селското стопанство, е многократно по-ниска. Това обаче не означава, че земеделците работят пет пъти по-малко. Разликата е свързана с характера на производството, технологиите, инвестициите и организацията на работа.
Междувременно пазарът на труда продължава да се пренарежда. Все повече хора намират препитание в услугите, докато делът на заетите в индустрията и земеделието се свива.
Работим, но къде е големият резултат?
Числата повдигат един стар въпрос – достатъчно ли е просто да работим повече, за да станем по-богати?
Отговорът е не. Повече часове зад бюрото, в цеха или на полето не означават автоматично повече произведена стойност. За това са нужни модерни технологии, по-добра организация, инвестиции и квалифицирани кадри.
Именно тук е голямото предизвикателство пред българската икономика. Защото заплатите трудно могат да растат устойчиво, ако производителността продължава да пълзи с подобни темпове.
Засега статистиката казва едно: икономиката върви напред, но на доста ниска скорост. А за по-сериозен скок в доходите ще трябва не просто повече бачкане, а по-умно и по-ефективно производство.
