Към края на септември 2025 г. пазарът на труда в България дава смесени сигнали – на фона на сезонен спад в някои ключови отрасли се вижда устойчив годишен ръст на заетостта и продължаващо увеличение на доходите. Това става ясно от най-новите данни на Националния статистически институт.
След динамичното лято броят на наетите по трудово и служебно правоотношение намалява до 2.36 млн. души – с около 29 хиляди по-малко спрямо юни. Очаквано, най-голямото „отстъпление“ идва от секторите, силно зависими от сезона: хотелиерството и ресторантьорството бележат рязък спад от 14.9%, а намаление има и в селското стопанство (–3.3%), както и при операциите с недвижими имоти (–3%).
Погледът в по-широк времеви хоризонт обаче разказва друга история: спрямо септември 2024 г. заетите са с над 30 хиляди повече. Най-видимо е разширяването в здравеопазването и социалната работа – почти 12 хиляди нови позиции. Строителството също добавя около 8 хиляди работни места, а търговията и ремонтът на автомобили – над 5 хиляди.
На обратната страна са преработващата промишленост и земеделието, където свиването продължава.
Процентно най-бързо растящите сектори през годината са култура, спорт и развлечения (+6.2%), следвани от строителството (+6.1%) и здравеопазването (+6.0%). В селското стопанство и добивната промишленост тенденцията е низходяща.
Заплатите: лека корекция надолу през тримесечието, но двуцифрен ръст на годишна база
Средната брутна заплата за третото тримесечие достига 2549 лева – символичен спад от 0.9% спрямо периода април–юни. Най-силно са се понижили възнагражденията в образованието (–4%), културата и спорта (–3.8%) и здравеопазването (–1.8%), което частично се обяснява със сезонни плащания и приключване на проекти.
На годишна база обаче картината е далеч по-позитивна: доходите са нараснали с 12%. Най-голям скок има в административните и спомагателните дейности (+17.5%), строителството (+16.5%) и образованието (+16.4%).
Кой печели най-много? Няма изненади
Секторите с висока добавена стойност продължават да оглавяват класациите. Средната заплата в информационните технологии, медиите и телекомуникациите достига 5512 лева – значително над средното ниво за страната и единствена група, преминаваща границата от 5000 лв.
Следват финансовите и застрахователни дейности със 3716 лева, както и производството и разпределението на електро- и топлоенергия – 3539 лева.
На другия край на скалата остават традиционно нископлатените отрасли. В хотелиерството и ресторантьорството средната заплата е едва 1586 лв., в селското стопанство – 1763 лв., а в групата „Други дейности“ – 1774 лв.
Публичният сектор продължава да дърпа напред
Заплатите в държавната и общинската администрация бележат годишен ръст от 14.2% – по-висок от увеличението в частния сектор (11.3%). Това още веднъж подчертава тенденцията публичната сфера да бъде по-динамична откъм доходи, въпреки общата стабилизация на пазара на труда.
