2000 подготвени парамедици чакат да бъдат назначени в Спешната помощ, но места за тях няма

България има 2000 подготвени парамедици, които веднага могат да започнат работа в Спешната помощ, но щатни бройки няма въпреки отчайващата липса на кадри. Назначени са едва 150 души, и то предимно в три области в страната. В останалите парамедици не се наемат, или се наемат на други длъжности и са третирани като санитари, шофьори и носачи. Тяхната квалификация – оказване на спешна помощ, реанимация, стабилизиране на пациента и бърз транспорт до лечебно заведение, не се използва. Същевременно сертификатът им се признава в целия Евросъюз и постоянно са атакувани от предложения за работа в Англия и Германия. Държави, в които парамедиците са внедрени в системата на Спешната помощ, показват снижаване на смъртността при инциденти със 70%. А тук хората чакат линейки с часове, защото екипите са малко и със застаряващ персонал.

Данните бяха изнесени на първото Общо събрание на новоучредения Съюз на парамедиците в България. Съюзът обединява всички практикуващи парамедици. Целта му е да реши проблемите на съсловието, да популяризира професията и да помогне за справяне с дефицита на медицински кадри у нас.

„Към специалността има огромен интерес. Всеки ден ми се обаждат хора, които желаят да учат за парамедици. Но голяма спирачка е реализацията“, сподели Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците в България. 

Според действащата нормативна уредба парамедикът не се води медицински специалист, макар че има медицинско образование. Същевременно той работи в линейки и спешни отделения, понякога и сам. Парамедикът няма длъжностна характеристика, не е ясно докъде се простират правомощията му. Което го прави уязвим, защото въпреки, че няма разписани правомощия, той носи юридическа отговорност. Подготовката на парамедика е различна в различните медицински училища – някъде подготвят за най-високата, четвърта степен, а другаде – само до трета степен. Парамедик с четвърта степен може да работи самостоятелно, а този с трета – само в екип. Парамедикът учи минимум три години, като подготовката му включва освен анатомия и физиология, много практически часове за оказване на първа помощ при различни спешни състояния, включително и реанимационни действия като интубация, включване на венозен път, поставяне на медикаменти.

„Ние сме първите, които пристигаме при пациента, които го спасяваме и даваме надежда, че той ще живее. Ние сме обучени за правилно справяне със спешността, независимо какъв е пациентът. Парамедиците са млади и физически добре подготвени хора. Държавата ни разполага с истинско съкровище в тяхно лице и трябва да го използва“, посочи Георги Борисов, регионален представител на Съюза на парамедиците в столицата. Самият той работи в ЦСМП София – един от първите центрове в страната, който е започнал да назначава парамедици и да ги използва по предназначение. Във Варна например, голям и курортен регион, в Спешна помощ няма назначен нито един парамедик.

Обучението на парамедиците в България се извършва по стандартите, по които подготвят парамедиците в Англия и Германия и които виждаме по филмите.  Хорариумите са близки, практическите часове – също. Изучава се и педиатрична спешна помощ и вече има търсене на

 

 

парамедици в детски градини и училища. Нашите парамедици без никакъв проблем могат да заминат да работят в чужбина и го правят, когато получат няколко отказа тук.

„Това, за което настояваме, е внедряване на парамедика в Спешната помощ. За това е необходима промяна в различни нормативни актове. Подготвили сме предложения, които са внесени в съответните институции – МОН, МЗ, но липсва приемственост между експертите, които работят по темата. Затова настояваме наши експерти да участват в работните групи, за да има приемственост и да продължим със следващите експерти“, обясни Ива Пехливанска. „Ние проучваме съвременната европейска практика. Хората не могат да повярват, че е възможно в европейска държава парамедикът да работи в такъв хаос. Ние нямаме нищо – нито правила за работа, нито длъжностна характеристика, работят без да знаят какво, но работят. И често за заплата, по-ниска от тази на шофьор“, добави тя.

Специалистите от другите медицински специалности не са наясно с това какво можем и къде могат да ни използват, изтъкнаха парамедиците. Стига се до парадокси в един град парамедикът да бъде използван само като носач, а другаде да работи в реанимация.

Съюзът даде като добър пример областите София, Пловдив, Бургас – в Центровете за спешна медицинска помощ и филиалите им работят парамедици. Голяма подкрепа на професията оказва Медицинският факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, който също обучава парамедици, а първият випуск е подпомогнат със стипендии и от Община Бургас. Съюзът е създаден по инициатива на декана на Медицинския факултет – проф. д-р Христо Бозов, автор на най-новото ръководство по спешна медицинска помощ, което вече е настолна книга на парамедиците.

„Парамедикът оказва първа помощ на пострадал човек. Лекарят лекува в болницата. В цял свят парамедикът е звеното между пациента и лекаря, човекът, който стабилизира и транспортира пострадалия човек и го предава на лекаря в болницата. Парамедикът е обучен да асистира на лекаря при реанимация, той може да работи и в реанимационен екип. Нашите парамедици, завършили в България, всички са млади, физически и психически подготвени, защото той знае, че може да му се наложи да свали пострадал от петия етаж и после да го носи на носилка още 100 метра“, посочи Цвятко Луджев, регионален представител на съюза в Пловдив.

Парамедиците настояват всички медицински училища у нас да подготвят за най-високата, четвърта степен професионална квалификация. Да бъдат уеднаквени образователните изисквания, парамедикът да бъде признат за медицински специалист, да има ясна длъжностна характеристика и да се отпуснат бройки в Спешните центрове в цялата страна. В част от медицинските училища липсват и съвременни материали за подготовка на български език. Ръководствата са остарели, а спешната помощ се развива, включително с техника и набори инструменти. Които ги има и в линейките тук, но не всички знаят как да работят с тях.

Първото Общо събрание на Съюза на парамедиците в България бе уважено от представители на местната власт, от ръководството на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, от съсловната организация на лекарските асистенти и фелдшерите, и членовете на доброволните асоциации по планинско и пещерно спасяване. Пожарникари и полицаи също проявяват интерес към специалността, защото често се озовават на инциденти преди екипите на Спешна помощ и желаят да имат адекватна подготовка, за да помагат на пострадалите.