С уговорката, че Националният статистически институт (НСИ) не прави прогнози, председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов изрази в интервю за БТА очакване за ръст на инфлацията в България заради повишението на цените на хляба и тока. "В първите дни на годината виждаме, че хлебопроизводители и ресторантьори вече вдигат цените във връзка с повишаването на ДДС за продуктите, които произвеждат, бихме могли да очакваме и повишаване на инфлацията в страната. Още повече, че хлябът и производните продукти са с голяма тежест в потребителската кошница. Промяната в цената на електроенергията със сигурност ще окаже влияние към увеличаване на инфлацията", каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Четири ще са новите стоки и услуги в потребителската кошница на инфлацията, чиито цени ще следи НСИ тази година, а от нея ще отпаднат осем други. Сред отпадналите са PCR тест за КОВИД-19 и акумулаторна отвертка. Но те са заместени от комбинирано изследване – бърз антигенен тест за КОВИД-19 и тест за доказване на грип А+Б. А на мястото на акумулаторната отвертка в кошницата влиза акумулаторен винтоверт. Нови стоки са сушилна машина и купон за обяд в училищен стол.
Промените в потребителската кошница се правят на база изследването на потреблението на домакинствата и има няколко основни причини за това – например, когато намалява потреблението на определена стока или се увеличава съответно потреблението на друга, казва шефът на НСИ. Промяна се прави също, когато изчезне определена стока от пазара или се промени спецификацията – например грамаж, модел и други. Потребителската кошница се актуализира всяка година за да бъде представителна за модела на потребление на домакинствата: местата и магазините, в които пазаруваме, стоките и услугите, които купуваме, и сумите, които харчим за тях, обясни той.
Председателят на НСИ съобщи, че класификацията, която се използва при изчисляването на инфлацията в Европейски съюз – COICOP, се променя от 2026 г., като ще отразява по-добре съвременните модели на потребление, включително нови категории стоки и услуги. По този начин статистическите данни ще станат по-уместни и приложими както за икономически анализи, така и за информиране на обществеността и вземане на решения на политическо ниво, посочи доц. д-р Атанас Атанасов.
Присъединяването на България към Шенген и по суша има вероятност да доведе до малки затруднения за националната статистика при някои изследвания като международния туризъм. "НСИ провежда едно изследване, при което на граничните пунктове преминаващите се анкетират за целта на пътуването им. Сега на Кулата това няма да може да се прави. На другите гранични пунктове може да се осъществят анкетите, защото на Видин и Русе има такси за преминаване, хората спират и отговарят на въпросите ни, но на Кулата преминаването е свободно и там изпускаме потока от хора", обясни председателят на НСИ. Той обаче съобщи, че се заимства от опита на страните от шенгенското пространство такива данни да се събират и чрез информация за движението на мобилните телефони, разрешено с промени в ресорен еврорегламент, с които се дава възможност за достъп до т.нар. частни държатели на данни, в т.ч. и данните от мобилните оператори. С гръцката статистика имаме споразумение за сътрудничество и може да се използват техните данни за пренощували туристи при отчитането на пътуванията на българските граждани в Гърция, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
При приемането на България в еврозоната НСИ ще има и ангажимент да изчислява флаш информация - първа, предварителна оценка за нивото на инфлацията. Доц. д-р Атанасов съобщи, че се работи в тази посока и част от този процес ще бъде получаването на данни от търговските вериги на седмична основа. Това ще позволи да се изчисли предварителна инфлация още в края на всеки месец.
"Предстои тази година да използваме пълноценно данните от търговските вериги, които получаваме. Така ще бъде направено сравнение какви резултати се получават по традиционния метод и чрез данните от веригите. След като се уверим, че всичко е наред, едва тогава ще пристъпим към официално изчисляване на инфлацията по новия метод, но за това има още време", отбеляза доц. д-р Атанасов.
Работи се и по изчисляване на регионалната инфлация, но и то изисква много предварителна подготовка, а на този етап няма достатъчно данни за това, каза той. "Ще ви дам пример – в момента нашите анкетьори всеки месец регистрират над 41 000 цени на различни стоки и услуги в 6400 търговски обекта в цялата страна. За да се изчислява регионална инфлация, това трябва да се умножи поне по 6, колкото са статистическите райони, или по 28, колкото са областите в страната. Затова решението е да се използват данните от търговските вериги, включително и на регионално ниво. Затова работим в посока получаването на данни от веригите, но на първи етап е по-добре да се разработи флаш инфлацията, а едва след това да се работи по изчисляване на регионална инфлация", коментира шефът на НСИ.
