Все повече служители, особено сред по-младите, се затрудняват при попълване на молби за отпуск, тъй като често не правят разлика между календарни и работни дни. Основният принцип, заложен в Кодекса на труда, е ясен: платеният годишен отпуск се измерва изключително в работни дни, а не в календарни. Именно тук възникват объркванията.
Пример за това е периодът от 27 юни до 7 юли 2025 г. На пръв поглед отсъствието обхваща 10 дни, но в действителност само 6 от тях са работни. Останалите са уикенди, които не се включват в броя на платения отпуск. В този случай служителят трябва да подаде молба за отпуск, като посочи, че ще отсъства от 27.06.2025 г. до 07.07.2025 г., но заяви само 6 работни дни. Така уикендите се явяват своеобразен „бонус“ към почивката, без да намаляват годишния отпуск.
Допълнителни усложнения възникват при работа на смени или при сумирано изчисляване на работното време. При такъв режим не всеки уикенд е почивен, а някои делнични дни се оказват свободни. В тези случаи броят на дните отпуск се определя индивидуално спрямо конкретния график на служителя, но отново се отчитат само реално работните дни по трудов договор.
Правилното изчисляване и посочване на отпуската не е просто административна формалност. То е важно както за коректното използване на полагаемите дни, така и за ефективното планиране на работния процес в организациите. Независимо от режима на труд, яснотата в отпуските е от полза за всички – служителите, работодателите и счетоводството.
