В последните години България все по-отчетливо усеща последствията от трайния недостиг на работна ръка. Докато институциите търсят устойчиви решения, бизнесът не чака – и реагира бързо, като отваря вратите си за чужденци от далечни страни. От 2018 г. насам над 108 000 души от 65 държави са започнали работа у нас. Сред тях са хора от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и още много други кътчета на света, за които България е ново начало, съобщи NOVA.
Тези хора вече са познато лице в сектори като хотелиерство и ресторантьорство, строителство, транспорт, преработваща промишленост и ИТ индустрия. Макар България да поддържа едно от най-ниските нива на безработица в ЕС, голяма част от свободните работни места остават незаети. Има периоди, в които дори и всички регистрирани безработни да започнат работа, отворените позиции пак няма да бъдат запълнени. Така работодателите търсят гъвкави решения, а работната сила идва от все по-далеч.
През 2024 г. около 35 000 чужденци са започнали работа в България, благодарение на различните разрешителни режими. Данни на КНСБ обаче сочат, че 40% от тях напускат страната още преди третия месец – причините са познати: лоши условия на труд, недостатъчно добро настаняване или незадоволително заплащане. Въпреки това, немалко хора остават. Над една трета от наетите получават разрешение за тригодишен достъп до трудовия пазар. Над 10 000 души работят като сезонни работници, а 1100 специалисти са получили т.нар. Синя карта – разрешение за висококвалифицирана заетост, главно в ИТ и инженерни професии. Сред тях преобладават граждани на Русия, Украйна, Турция, Индия и Куба.
Но с ръста на чуждестранната работна ръка се увеличават и рисковете. Комисията за борба с трафика на хора отчита 11 случая на принудителен труд през 2024 г. – жертвите са основно от Непал и Филипините. Реалният брой вероятно е по-висок, защото пострадалите рядко подават сигнали.
За онези, които вече са в България, но търсят по-добри възможности, Фондацията за достъп до права създаде специална онлайн платформа за заетост. В нея са регистрирани над 1000 души с различна квалификация – половината с висше образование, основно млади мъже между 18 и 40 години, идващи от Украйна, Сирия и други зони в конфликт.
Ирина и Сахрани са две от хилядите лица зад статистиката.
Ирина пристига от Украйна, за да работи като камериерка в курорта „Св. Св. Константин и Елена“. Тя оценява високо условията на труд и отношението към работата ѝ. Гостите на хотела също изразяват благодарност и уважение към усилията на целия екип – съставен основно от чужденци, наети за интензивния летен сезон. Мениджърите обясняват, че все по-малко българи проявяват интерес към сезонната заетост, което налага разширяване на хоризонтите при подбора на персонал.
Сахрани Реза идва от Афганистан и започва от нулата – общ работник в кухня на морето. Но не се спира дотук. Постепенно напредва, учи, изгражда контакти и днес вече има собствен бизнес в Казанлък, занимаващ се с дърводелство и изработка на сувенири. С усмивка казва, че трудът и волята отварят врати навсякъде, дори в непозната страна.
И двамата – Ирина и Сахрани – споделят топли думи за България. Харесват живота тук, уважават хората, намират място и смисъл. А това може би е най-голямото доказателство, че интеграцията е възможна – стига да има добра воля от двете страни.
