Атаката на САЩ срещу ирански ядрени обекти може да доведе до спонтанна реакция на световните пазари, когато отворят отново. Това ще доведе до повишаване на цените на петрола и ще предизвика бягство към активи убежика, казват инвеститори в оценката си как новата ескалация на напрежението ще се отрази на световната икономика, предава Ройтерс.
Атаката, която беше обявена от президента Доналд Тръмп в социалната мрежа Truth Social, задълбочава участието на САЩ в конфликта в Близкия изток. Това беше въпросът, който стоеше на дневен ред през уикенда, когато инвеститорите обмисляха множество различни пазарни сценарии.
Веднага след съобщението те очакваха, че участието на САЩ вероятно ще доведе до разпродажба на акции и възможно насочване към долара и други активи убежища, когато започне търговията, но също така заявиха, че голямата несигурност относно хода на конфликта се запазва.
Тръмп нарече атаката „забележителен военен успех“ в телевизионно обръщение към нацията и допълни, че „ключовите съоръжения за обогатяване на уран в Иран са напълно унищожени“. Той заяви, че може да атакува и други мишени в Иран, ако страната не приеме мир.
„Мисля, че първоначално пазарите ще бъдат притеснени и че петролните пазари ще отворят с повишение“, коментира Марк Спиндел, главен инвестиционен директор в компанията Potomac River Capital.
„Няма оценка на щетите и това ще отнеме известно време. Въпреки че той определи това като „свършено“, ние сме ангажирани. Какво ще последва?“, добави Спиндел.
„Мисля, че несигурността ще обхване пазарите, тъй като сега американците навсякъде ще бъдат изложени на опасност. Това ще повиши несигурността и волатилността, особено в петролния сектор“, счита той.
Спиндъл обаче е на мнение, че няма да има време за осмисляне на новината преди отварянето на пазарите и че урежда разговори с други участници на пазара.
Основното притеснение на пазарите ще бъде съсредоточено върху възможното въздействие на събитията в Близкия изток върху цените на петрола, а оттам и върху инфлацията. Ускоряване на инфлацията може да подкопае доверието на петробителите и да намали вероятността от скорошно понижаване на лихвените проценти.
„Това добавя нов сложен риск, който трябва да вземем предвид и на който трябва да обърнем внимание“, казва Джак Аблин, главен инвестиционен директор на Cresset Capital. „Това определено ще има отражение върху цените на енергията, а потенциално и върху инфлацията“, допълни той.
Докато фючърсите върху глобалния бенчмарк Брент са се повишили с 18% от 10 юни, като достигнаха близо петмесечен връх от 79,04 долара за барел в четвърък, S&P 500 остана почти без промяна след първоначалния спад, когато Израел започна атаките си срещу Иран на 13 юни.
Преди атаката на САЩ в събота анализатори от Oxford Economics предвиждаха три сценария, включително деескалация на конфликта, пълно спиране на иранското производство на петрол и затваряне на Ормузкия пролив, „всеки от които с нарастващо влияние върху световните цени на петрола“.
В най-тежкия случай световните петролни цени се повишават до около 130 долара за барел, което би довело до инфлация в САЩ от близо 6% до края на тази година, се казва в анализа на Oxford.
