Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември възлиза на 47,689 млрд. евро, което е с 3,864 млрд. евро (8,8%) повече в сравнение с година по-рано. Така той се равнява на 46,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, в края на ноември 2023 година той възлезе на 43,825 млрд. евро, което се равняваше на 46,3% от БВП.
Според статистиката на централната банка в края на в края на ноември краткосрочните задължения са 8,142 млрд. евро и се повишават с 679,4 млн. евро (9,1%) на годишна база.
Дългосрочните задължения възлизат на 39,546 млрд. евро и нарастват за година с 3,184 млрд. евро (8,8%).
Към края на ноември 30,730 млрд. евро (64,4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 77,3% от тях при 79,9% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към 30 ноември е 13,042 млрд. евро и спрямо година по-рано нараства с 2,285 млрд. евро (21,2%).
Външните задължения на централната банка са 2,080 млрд. евро и на годишна база растат с 24,4 млн. евро (1,2%).
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) достигат 6,686 млрд. евро и се повишават с 982,4 млн. евро (17,2%) спрямо края на ноември 2023 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са за повече от 12,570 млрд. евро и на годишна база нарастват с 509,6 млн. евро (4,2%).
По данни на БНБ вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,309 млрд. евро в края на ноември, което е с 61,9 млн. евро (0,5%) повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 27,9% към края на ноември 2024 г., при 30,2% към ноември 2023 г.
