Надценки до 141% при основни хранителни продукти е установила Комисията за защита на потребителите при проверки в търговските вериги. Резултатите, представени в понеделник, предизвикаха реакция от Сдружението за модерна търговия, което обвини регулатора в некоректно представяне на непълна информация.
Най-високите отчетени надценки са при кравето масло – 141%, сиренето – 133%, доматите – 127%, кашкавала – 106%, и кромид лука – 102%. При киселото мляко те достигат 99%. Стойностите са максимални за конкретни проверени продукти и не представляват средни надценки за целия пазар.
Председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че цените на храните са надхвърлили социалната поносимост. По думите ѝ информацията е предоставена от самите търговски вериги и отразява разликата между доставните и продажните цени в отделни магазини.
Проверките показват и случаи, при които крайните цени се увеличават въпреки поевтиняване на доставките. От август до началото на октомври доставната цена на краставиците е намаляла с 14,3%, а продажната е нараснала с 15,1%. При сиренето доставната цена е останала непроменена, но крайната се е повишила със 17,7%. При доматите увеличенията са съответно 7,7% и 16,1%.
Според представените данни надценката при кромид лука е нараснала от 24,3% през август до 102,4% през октомври. При краставиците тя се е увеличила от 18,5% на 59%, а при сиренето – от 52,1% на 79,1%.
Надценки са отчетени и при продукти в промоция – 40,2% при киселото мляко, 33,1% при кашкавала и 31,7% при бялото саламурено сирене.
От Сдружението за модерна търговия настояват КЗП да обяви колко продукта са проверени, при колко са установени максималните стойности и какви са надценките при останалите стоки.
Организацията подчертава, че надценката не е равнозначна на печалба, тъй като от нея се покриват разходи за транспорт, електроенергия, заплати и бракувани стоки. По данни на сдружението нетната печалба на търговците е около 3%.
В своята позиция СМТ се позовава и на данни на Евростат, според които цените на храните в България са 92,6% от средното равнище в ЕС. Този показател обаче сравнява ценовите равнища между държавите и не измерва търговските надценки.
Сдружението посочва още, че зависимостта от внос, производствените разходи и увеличението на заплатите също влияят върху крайните цени. Според организацията България произвежда едва 10% от необходимото краве масло, а останалите количества се внасят.
На фона на резултатите Манолова обяви, че КЗП ще настоява за законодателни промени, които да позволят налагането на глоби като процент от оборота при отклонения от справедливата стойност.
От СМТ заявяват, че подкрепят санкциите при доказани нарушения, но предупреждават, че публичните обвинения и административният натиск сами по себе си няма да доведат до по-ниски цени.
КЗП обяви, че разширява проверките и към други сектори, сред които лекарства без рецепта, банкови такси, телекомуникационни и битови услуги.
