Зареждането на автомобил никога не е струвало толкова скъпо в Европейския съюз, показват данни на Европейската комисия за период от повече от две десетилетия. При актуалните средни цени напълването на 50-литров резервоар излиза около 103 евро при бензинов автомобил и близо 108 евро при дизелов.
Към 14 септември среднопретеглената цена на бензина в ЕС е достигнала 2,063 евро за литър, а на дизела – 2,159 евро. И двете стойности са най-високите, отчитани в статистическата серия на Европейската комисия, която започва през 2005 г. Предишният ценови връх при бензина беше регистриран през 2022 г., докато дизелът се доближи до сегашното си равнище през април тази година, припомня economic.bg.
Между отделните държави членки обаче има значителни разлики. Най-евтиният бензин е отчетен в Малта – 1,34 евро за литър, а най-скъпият в Дания – 2,56 евро. При дизела цените варират от 1,21 евро за литър в Малта до 2,51 евро във Финландия.
Данните са от последния седмичен петролен бюлетин на Европейската комисия, публикуван на 17 септември, и включват всички данъци.
Конфликтът в Близкия изток засили поскъпването
Цените на горивата на дребно се повишиха рязко след избухването на конфликта в Близкия изток, като допълнително засилиха инфлационния натиск. Енергийната инфлация в еврозоната е нараснала от 10,3% през юли до 14,3% през август, показват данните на Европейската централна банка.
Поскъпването продължава от месеци, след като започналата в края на февруари война с Иран наруши енергийните потоци през Ормузкия проток. Международният петролен сорт „Брент“ премина границата от 126 долара за барел в разгара на конфликта. В края на миналата седмица петролът с доставка през следващия месец се търгуваше за над 104 долара за барел при цена около 72 долара преди началото на войната.
Европа е изправена и пред опасност от нови нарушения на доставките. Saudi Aramco е уведомила поне две европейски рафинерии, че през октомври няма да получат петрол по дългосрочните си договори. Решението е взето след атака срещу ключов тръбопровод на кралството към Червено море и според източници, цитирани от Bloomberg, засяга всички европейски купувачи.
Не само суровият петрол оскъпява горивата
Високите международни цени на петрола не са единствената причина за поскъпването на бензина и дизела. Значително са нараснали и разходите за рафиниране, както и печалбите по веригата на доставките.
Рафинерийните маржове представляват разликата между цената на суровия петрол и стойността на преработените продукти. Според експерти на Европейската централна банка маржовете при бензина вероятно вече са достигнали своя връх, докато при дизела най-високото равнище се очаква през октомври.
През третата седмица на септември рафинирането е добавяло приблизително 0,41 евро към всеки литър дизел на дребно. Това представлява около 19% от крайната цена. При бензина приносът е бил близо 0,17 евро за литър, или около 8% от цената на колонката.
От началото на 2026 г. среднопретеглената цена на бензина в ЕС се е увеличила с около 29%, а дизелът е поскъпнал с почти 40%.
Данъците формират до половината от крайната цена
Според анализ на ЕЦБ суровият петрол формира по-малко от една четвърт от крайната цена на горивата в еврозоната. Останалата част включва разходите и маржовете за рафиниране и дистрибуция, акцизите и данъка върху добавената стойност.
През юли акцизите и ДДС са съставлявали около 44% от цената на дизела и 52% от цената на бензина в еврозоната. Различните данъчни ставки са сред основните причини за големите ценови разлики между държавите от Европейския съюз.
От ЕЦБ посочват, че поскъпването на суровия петрол обикновено се пренася изцяло върху цените на горивата преди данъци в рамките на един или два месеца. Правителствата могат временно да ограничат ефекта чрез мерки като намаляване на акцизите.
Очаква ли се ново повишение?
Европейската централна банка предупреждава, че нови прекъсвания на енергийните доставки могат да предизвикат по-силно и по-продължително поскъпване от очакваното.
Според експертите ключови условия за намаляване на цените са прекратяване на конфликта в Близкия изток, нормализиране на енергийните потоци през Ормузкия проток и възстановяване на работата на рафинериите в световен мащаб. Това би позволило петролните запаси отново да започнат да се увеличават.
