Над 523 млн. лева, предназначени за повишаване на безопасността на движението, са натрупани във фонд "Пътна безопасност на движението", но голяма част от средствата остават неизразходвани заради административни и организационни проблеми в МВР. Това показва одит на Сметната палата за периода 1 януари 2021 г. - 30 юни 2025 г.
Според доклада едва 125 млн. лева са изразходвани за четири години и половина, като само 38% от тях са насочени към дейности с пряко отношение към пътната безопасност.
Част от целевите средства за превенция на катастрофите и намаляване на броя на жертвите от пътно-транспортни произшествия (ПТП) отиват за текущи ремонти на РПУ-та, закупуване на служебни облекла и канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“, констатират одиторите.
Те установяват, че в същото време броят на катастрофите нараства устойчиво през последните години, увеличават се и ранените, особено тежките случаи.
Одитният доклад от близо 350 страници е публикуван на интернет страницата на Сметната палата и ще бъде изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.
Докладът е връчен на шестима министри, които носят отговорност за управленските решения през одитирания период, като е получено възражение от само един от тях.
От одита на Сметната палата се разбира, че МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението. Липсва задълбочен анализ за причините на ПТП, както и разписани съществени мерки за намаляването им.
В МВР не се събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания период в България са настъпили общо 485 100 броя ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на МВР, което представлява едва 30% от произшествията, дава примери независимата институция.
Сметната палата прави критични забележки и относно тромавите процедури по обществени поръчки и ниската събираемост на наложените санкции.
За проверявания период от четири години и половина приходите, постъпили във Фонда за безопасност на движението (ФБД), са общо 428 млн. лева, като тези средства се събират единствено от глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата, установени с камери. Към юни миналата година средствата на Фонда – 523,4 млн. лв. са натрупани от създаването му през 2011 г. чрез т.нар. „преходен остатък“, който по закон не се губи в края на годината, а се прехвърля за следващата. Резултатът от този огромен ресурс се дължи на факта, че приходите всяка година надвишават разходите, а средствата от глоби, събрани чрез камери, постъпват постоянно, но не се оползотворяват своевременно, посочват от Сметната палата.
Административни и организационни слабости са причина за прекратени обществени поръчки, оправданието за които е честа смяна на ръководството на МВР. Делът на провалените процедури е висок, като през 2024 г. почти всяка трета поръчка е била прекратена. Поради пропуски в нормативната уредба общините и други организации практически са ограничени да кандидатстват за финансиране на техни проекти за безопасност.
В доклада се подчертава, че неизползваните пари, които остават в бюджета на МВР и трябва да се използват само за контрол на движението и подобряване на пътната безопасност, се топят от инфлацията, която е 28% за периода на одита. Така реалната покупателна способност на тези 523 млн. лв. е спаднала до стойността на около 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г.
Ако моделът на управление не се промени, се очаква до края на 2028 г. натрупаните и неизползвани средства да надхвърлят 873 млн. лв., е прогнозата на одиторите.
МВР не прави реален анализ на инфраструктурните проблеми, които също могат да са сериозен фактор за ПТП, констатира одитният екип. В доклада на Сметната палата се посочва, че макар средства от Фонда да не могат да се използват директно за строителство или ремонт на пътища, финансирането на инфраструктурни проекти за пътна безопасност е теоретично възможно.
През одитирания период обаче не са финансирани дейности за обезопасяване на определени участъци от пътната мрежа с цел предотвратяване и недопускане на ПТП – например за маркировка, осветление, обезопасяване на опасни участъци. Като добър пример за предприемане на ефективни инфраструктурни мерки се посочва поставянето на пътни ограничители (делинеатори) в Кресненското дефиле, след което броят на жертвите там намалява до нула.
Одитният доклад на Сметната палата установява, че не се наблюдава пряка зависимост между нарастващия размер и обем на налаганите санкции и трайното подобряване на поведението на водачите. Въпреки високата санкционна активност, не е доказан устойчив превантивен ефект върху участниците в движението и промяна в поведението им.
За одитирания период броят на издадените документи за нарушения е нараснал с над 30% (от 2,5 млн. през 2021 г. до 3,3 млн. през 2024 г.). В същото време нарушенията продължават да се увеличават. Наблюдава се и устойчивото нарастване на броя на водачите с повече от едно нарушение. Нараства и броят на лицата с отнети контролни точки, което според одита поставя под съмнение дългосрочния възпитателен ефект на тази мярка. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава ограничен.
В Сметната палата анализират факторите, които отслабват ефекта на санкциите и установяват, че една от причините е забавяне на наказанието. Над 50% от електронните фишове не се връчват в разумен срок, има забавяне дори над шест месеца след нарушението.
Макар от 7 септември 2025 г. размерите на повечето глоби в България да са увеличени двойно, докладът препоръчва санкционната политика да се обвърже с реален анализ на нейното влияние върху пътната безопасност, а не само с количествено нарастване на глобите.
Сметната палата констатира, че България остава сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз. През 2024 г. страната е на второ място след Румъния по брой загинали на милион жители. Тогава живота си са загубили 74 на 1 милион, докато в страните с най-сигурна пътна среда като Швеция те са 20 загинали, в Дания – 24 загинали, Нидерландия – 32 загинали и Германия – 33 загинали. Докато в страни като Гърция смъртността е намаляла с над 50% през последните 10 години, в България се наблюдава устойчиво нарастване на броя на ПТП (ръст от 11% за периода 2021-2024 г.), на ранените (ръст от 19%) и на тежко ранените (ръст от 30%)
Одитът установява съществени разлики в поведението на участниците в движението и фокуса на контрола. В страни като Финландия, Унгария и Латвия се прилагат засилени мерки за защита на пешеходци и велосипедисти чрез инфраструктура и задължителни каски. В България броят на загиналите пешеходци е нараствал с 18% през одитирания период. В нашата страна МВР се фокусира предимно върху превишената скорост, която обаче е причина за малък дял от смъртните случаи (2 души за периода), докато други фактори като разсейване, неправилни маневри и отнемане на предимство водят до много повече жертви.
Докладът на Сметната палата съдържа 26 препоръки към министъра на вътрешните работи за подобряване на управлението на средствата и мерките за пътна безопасност.
Вътрешният министър Иван Демерджиев по-рано разпореди парите от фонд "Пътна безопасност" да се изразходват само за дейности, пряко свързани с подобряване на пътнотранспортната обстановка в контекста на приоритета за намаляване на жертвите и пострадалите при катастрофи, съобщиха от пресцентъра на МВР.
