Warning: A non-numeric value encountered in /home/burgaspr/public_html/plugins/system/helix/core/helix.php on line 548

Ето как да предпазим картите си от източване

В разгара на пазаруването преди Коледа е важно и как да се предпазим от опасността да бъдат източени дебитните и кредитните ни карти - крие ли опасност плащането през ПОС терминал, лесно ли е да източат парите ни от безконтактна карта и какви са капаните, които залага онлайн пазаруването,обясняват от bTV.

По данни на БНБ в България в момента има около 7 млн. дебитни карти за разплащане и 800 хил. кредитни. Между 3 и 5 млн. лв. на година се източват от престъпници.

 

Сред съветите на експертите за безопасно използване на дебитните и кредитните карти е да не позволяваме картата ни да попадне в чужди ръце, да пазим CCV кода, да се огледаме за камери.

 

Трите цифри на CCV кода всъщност са ПИН код. Ясен Танев, експерт по фискална и дигитална сигурност, съветва да запомним този код и да го оцветим в черен маркер, за да не е достъпен за търговците при пазаруване с картата.

 

Истински хит напоследък са безконтактните карти - удобни, практични, не се губи време да въвеждаме ПИН код при малки суми. Достатъчно защитени ли са обаче тези карти?

 

При безконтактните карти също е важно да не обръщаме и да не показваме кода на гърба на картата. Според Танев е мит, че в градския транспорт могат лесно да ни източат безконтактните карти чрез специални терминали.

 

Освен това в България безконтактно може да се разплащат суми до 25 лв. - след три плащания по 25 лв. в кратко време, картата работи вече само с ПИН.

 

6000 хил. онлайн магазина са заразени с вирус. От тях 10 са в България, обяви още Ясен Танев. По думите му търговците, които са предупредени, не се интересуват и твърдят, че това не е техен проблем.

 

Според Явор Колев от ГДБОП заразените с вирус онлайн магазини са много повече, а в рамките на България сайтовете за електронна търговия "никнат като гъби". Освен че продават пиратски стоки, не е ясно кой стои зад тези сайтове.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) се обръщала често към ГДБОП при жалби от засегнати потребители с молба да се установи кой стои зад даден сайт. Много е трудно да се установи, уточни Колев.

 

Той съветва хората да пазаруват от сайтовете с неясен собственик само с наложен платеж.

 

Дали е сигурен сайта можем да разберем чрез елементарна проверка на домейна, от който става ясно къде е регистриран сайта и фирмата, която го е регистрирала, уточни експертът от ГДБОП.